Наш политолог пред в. "Монд": Изградена в страха от миналото, днес Европа се бои от бъдещето

На въпрос на изданието дали е възможно разпадане на Европа, българският политолог отговаря, че опасността е напълно реална. Според него обаче понятието за разпад се възприема много различно в различните страни.

"Монд" припомня, че в книгата си "След Европа" той анализира отражението на миграционната криза през 2015 година и опасността от раздробяване на Европа след Брекзита.

Европейските избори през погледа на българския политолог Иван Кръстев предлага в електронното си издание френският в. "Монд". В интервюто, озаглавено "Изградена в страха от миналото, днес Европа се бои от бъдещето", Иван Кръстев определя като един от залозите на тези избори заминаването на работещите и студентите от източните и южните страни в един Европейски съюз, изпаднал в криза на идентичност и опасяващ се от възможен разпад.

Ако се ограничат прерогативите на Централната банка, Германия ще остане ли в съюза? Ако се възстановят границите, как ще реагират много от страните? Пропастта между желанията на общественото мнение и на политиците и последиците от някои решения може да ускори този срив, без никой да е искал това, изтъква Иван Кръстев в интервюто за в. "Монд".

За Париж и Берлин Европа на две скорости е крачка към интеграцията, докато на изток на това се гледа като на начало на разпадането на общностния проект. Смисълът е различен според политическото позициониране. По-малко Европа се възприема като постигане на ново равновесие от суверенистите, докато федералистите виждат в това наченки на дезинтеграция, посочва Иван Кръстев.

Интервюиращият от "Монд" припомня, че сривът на СССР е дошъл от сърцето на империята, а не от нейната периферия и пита дали е възможно така да стане и с Европейския съюз. В отговор Иван Кръстев изтъква, че действително, сривът на СССР, това не е независимостта на балтийските страни или на Грузия. В края на 1980-те години Русия е решила, че вече не е в неин интерес да плаща за републиките в Централна Азия и се е опитала да създаде по-хомогенен съюз с Беларус и Украйна. Това е бил истинският елемент, отприщил започналия разпад, най-вече в мисленето на политиците, както и на общественото мнение, отбелязва политологът. Според него, възможно е същото да стане в Европа, ако един ден Франция и Германия решат, че съюзът, такъв какъвто е, вече не е в техен интерес. В момента едновременно се конкретизират да противоположни феномена. От една страна с Брекзит силите, борещи се за излизане от ЕС или за разпадането му сега позамлъкнаха - например като Марин Льо Пен във Франция. От друга страна има силно движение за отхвърляне на елитите и институциите, по-специално европейските, обвинявани, че не служат за нищо. Поддръжниците на тази теория твърдят, че държат на Европейския съюз, но са готови да се откажат от някои основни ценности.

По думите му нито една голяма политическа сила извън Великобритания, дори и евроскептиците, не призовават днес за разрушаване на Европейския съюз. Той дава пример със Съветския съюз и Югославия на времето, когато разпадането е неочакван резултат от процес на реформа или на адаптация, подет именно за да се постигне обновяване. Това е нещо като банкова криза, при която вложителите, желаещи на всяка цена да си получат парите, ускоряват срива. Ако опасявайки се за Европа европейските правителства започнат да взимат все повече защитни мерки, смятайки, че ще избегнат най-лошото, това може да ускори нейния срив, предупреждава Кръстев.