Китайско „чудо” срещу джебчиите у нас

Джебчийството се превърна в поминък за немалко представители на тези престъпни среди. Безброй репортажи и разследвания в последните 30-тина години разказват и показват как доказани крадци живеят в лукс и разкош в различни краища на държавата.

Примерите са безброй, но основният въпрос е – докога ще търпим и ще се срамим от тези безобразия и бездействия?!

„Те са кардараши oт клана на джебчиите и владеят играта с печалбата от кражби на пари и чужди вещи. Живеят в Елин Пелин, Петърч и Костинброд. Те са без образование и без постоянна работа, но се къпят в разкош и живеят в палати за стотици хиляди”, разказа неотдавна в свой репортаж нова тв. И показа палатите на конкретни хора, разказите на съседи очевидци и т.н. Е, до днес тези наедрели от престъпния си бизнес хора, си живеят на широко и на спокойно. И не само в посочените градове и села, а и в много други – Левски, Радомир, Перник, Игнатиево и др.. Не ни стига това, ами за капак у нас взеха да идват и подкрепления на джебчиите от Румъния.

Да внесем китайци, които да преборят наглите джебчии, които си скиторят неосъдени с години у нас. Такова предложение плъзна в социалните мрежи днес след разпространената информация, че някоя си крадла Събка била тръшната от ловки китайски туристи във Велико Търново.

Любезните ни гости от Поднебесната империя предадоха крадлата на МВР. И добре, че си заминават веднага, та нямат да дочакат развръзката на този случай. А тя ще е в полза на крадлата, сочат досегашните резултати от опитите за разправа с този вид предстъпници.

Не може да се отрече, че МВР любезно ни предупреждава винаги за опасността да бъдем преджобени – сезонно, празнично и т.н.. Въпреки че от години се знае за цели кланове, които се препитават по този начин, до ефективни присъди обаче почти не се стига. Защо ли? Ами, защото се оказва, че този вид престъпление било много трудно доказуемо, твърдят разни експерти от правораздавателната система.

Под 6% е разкриваемостта на тези престъпления, по официална информация на МВР. Униформени, следователи и обвинители по дефиниция се оправдават, че законите ни не са достатъчно добри за борба срещу „бъркащите с лява ръка в десен джоб”. Традиционно те се опират на чл. 194 ал. 1 от Наказателния кодекс: „ Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение да я присвои, се наказва с лишаване от свобода до 8 години.“ В маловажни случаи като джобенето, наказанието е затвор до 1 г., глоба или пробация”. Истината е обаче, че има и други състави в НК – за „организирано, планирано и в сговор” деяния, които при желание за изкореняване на този десетилетен проблем, могат да се ползват.

Публична тайна е и износа на джебчии в чужбина, където да заработват повече. Става въпрос за цели семейства, в които майките обучават децата и т.н.. Така те предават „занаята”, уменията и ловкостта да крадат от поколение на поколение. От тях пропищяха мирни граждани във Виена, Англия, Холандия и др.., но там някои бяха заловени и осъдени. В Лондон преди време три нашенки бяха заловени как тарашат инвалиди и слепи хора в обществения транспорт.

Така станахме пак за смях пред чужденците. Направи ни на карикатури крадлата Събка, безогледно посегнала да обере потомка на 5000-годишна цивилизация насред старопрестолно Търново. За миг обаче солидарните китайци показаха на наглата нашенка как може да бъде ловко тръшната, посягайки на чуждото.