Хората могат да усещат миризма и с езика

Други техни експерименти показаха, че една вкусова клетка може да съдържа рецептори и за вкус, и за миризма.

Мозъкът комбинира информацията от вкуса, миризмата и от други сетива. Досега вкусът и обонянието се смятаха за отделни системи, които не взаимодействат, докато събраната информация не достигне до мозъка.

Ръководителят на изследването д-р Мехмет Хакан Озденер е решил да провери това схващане, когато 12-годишният му син го попитал дали змиите плезят езика си, за да помиришат нещо.

Хората могат да усещат миризма и с езика, защото върху него има сензори за обоняние, характерни за носа, съобщи в. "Мирър". Откритието показва, че взаимодействието между миризма и вкус - основни компоненти на храната, може да започва върху езика, а не в мозъка, както мислеха специалистите досега.

Учени от центъра "Монел" във Филаделфия изследваха живи човешки вкусови клетки с генетични и биохимични методи. Така установиха, че те съдържат много ключови молекули, характерни за рецепторите на обонянието. След това с друг метод - калциево изображение, доказаха, че вкусовите клетки реагират на молекулите на миризмата по същия начин като клетките на рецепторите на обонянието.

Характерният вкус на повечето храни и напитки се дължи предимно на аромата. Вкусът като сетиво, което разграничава молекулите за солено, сладко, кисело, горчиво и умами, служи повече за оценка на хранителната стойност и евентуална токсичност на това, което слагаме в устата си. Миризмата обаче дава подробна информация за качеството - например колко силно мирише шоколадът, кафето или банан.