Историята на разпятието

Практически актът на разпятието е изтезание, лишаване от живот чрез приковаване на кръст. Първото известно разпятие (разпъване) е извършено от персите.

Александър Македонски и неговите военачалници възстановили тази практика в средиземноморските страни - от Египет до Картаген. Римляните го усвоили лесно и го превърнали в много ефективен метод за наказание. По него време не се използвала класическата форма на кръст, а под форма на буквата Т. Има достатъчно исторически доказателства, че Христос е бил разпънат именно на такъв кръст.

След ареста на Христос, още първата нощ, когато бил затворен и на разпит при първосвещеника, там му била нанесена първата физическа травма, удряли го по лицето, защото мълчал и не отговарял на въпросите му. След това охранителите му надянали на главата превръзка и издевателствали над него. Отново го плюли и го удряли. На сутринта бит, жаден, измъчен от тормоза и безсънната нощ, Христос бил заведен в крепостта при Пилат Понтийски. Под натиска на тълпата той осъдил Христос на разпятие.