Християнските символи в народната култура, които са свързани с Великден

Християнските символи в народната култура, които са свързани с празника на Възкресение Христово, са писаните яйца и хлябът по Великден - много важна част от бита на нашия народ. Това разказа пред БТА етнографът от РИМ-Видин Десислава Божидарова. По думите ѝ обредните хлябове носят магия за плодородие по Великден.

Във Видинско обредните хлябове се замесват в събота от стопанката на дома. Тя се облича празнично, тъй като правенето на хляб е свещенодействие. Необходима е мълчана вода, налята в нови съдове или чисто донесена, допълва Божидарова. Украсата е много важна - обредните хлябове се украсяват с яйца, които са нечетен брой и се поставят върху хляба. Също така има и пластична украса от тесто. Правенето на хляб и неговата символика е всъщност точно магия за плодородие. Това, което човек си пожелава да му се случи, го изобразява върху хляба, уточнява етнографът.

Един от най-лаконичните кръстове на олтара. Гама кръст, или Гамадион, е наречен така заради неговата форма, близка до гръцката буква "гама". Твърди се, че символизира Христос като "крайъгълен камък на Църквата". Кръстът на кръстоносците (или ерусалимският кръст) често е използван като християнски символ върху покривалата на олтара. Големият кръст символизира Христос, четирите малки - авторите на четирите Евангелия, разпространяващи Христовото учение в четирите посоки на света. Петте кръста заедно могат също така да символизират и раните на Христос. Кръст с листа от детелина в хералдиката се нарича "кръст ботони". Листата на детелината са символ на Светата Троица и кръстът носи същата идея. Използват го и като образ на възкресението на Христос, разказа етнографът.

За алхимиците кръстът е бил символ на четирите елемента: въздух, земя, вода и огън. Предположенията за първоначалното значение на кръста са най-различни. Някои виждат в него символ на огъня, други - соларен знак и олицетворение на плодородието. Каквито и идеи обаче да се влагат в тълкуването му, кръстът си остава един от най-разпространените символи, отразяващ висши и свещени ценности. За разлика от кръга и квадрата, чиято главна идея като митологически знаци е разграничаването на вътрешното от външното пространство, кръстът подчертава идеята за център и основно направление, произлизащо от центъра, поясни етнографът.

Известни в християнската символика са различни видове по форма кръстове - кръстът на голгота, известен още като кръст на "въздигане" или "снижение". На него са изобразени трите стъпала на християнските добродетели - Вяра (най-високата), Надежда, Милосърдие.

Кръстът е друг важен елемент, с който се свързва Великден. Той е част от украсата на ризите на младите невести и девойки. Накитите, които са били носени в миналото - пафти, гривни и пръстени, както и ордени за граждански заслуги - също. "Кръстът като символ присъства във всеки един момент от нашия живот, не само на Великден. Той е в ежедневието ни и дори понякога да не го забелязваме, той ни пази", поясни Десислава Божидарова. Неслучайно и сред християнските символи наричат кръста като знак на знаците. Двете кръстосани линии на кръста още от предисторическо време са били религиозен символ, предпазващ знак в почти всички световни култури, каза етнографът.

Преди всичко обаче - кръстът е символ на Христос, неговото разпятие и слава, и по този начин - символ на християнската вяра и Църквата. На такъв кръст, побит на хълма Голгота, бил разпнат Исус Христос, който със своята смърт и последвалото я Възкресение, изкупил греховете на човешкия род. Именно като такъв символ, кръстът е получил най-голямо разпространение - в най-различни познати и непознати форми, с различен произход и приложение, посочи Божидарова.

Северната страна на кръста се приема, че символизира северния вятър - най-мощният, всепобеждаващият, но и главата, интелекта. Южната страна означава южният вятър - огън и чувство, но и топене и изгаряне. Източната страна представя източния вятър, сърцето - изворът на любовта и живота. Западният край символизира мекия западен вятър, идващ от страната на духовете, диханието на смъртта, разказа Десислава Божидарова.

Според православната традиция на Велики четвъртък от Страстната седмица се боядисват великденските яйца, които във Видинско наричат перашки. Както е известно, вторият възможен ден е Велика събота, преди празника Възкресение Христово. Хлябът за Великден трябва да бъде замесен с нов квас. На Велики четвъртък се подновява квасът за великденския хляб, който е неизменна част от празничната трапеза и неотменима част от обичая на Великден. По принцип на Възкресение Христово говорим за яйца, но хлябът е много важен на този ден, обяснява етнографът.