Даниел Вълчев: В българския Наказателен кодекс системата на наказанията се обърка съвсем

Като пример той даде предвидената санкция за убийство на горски служител, която е по-тежка от тази за убийството на бременна жена или на министър-председател.

Според юриста ожесточаването на наказателната репресия не води до намаляване на престъпността и това е доказано с множество изследвания.

В българския Наказателен кодекс системата на наказанията се обърка съвсем. В България има едно разбиране, че колкото повече се ожесточава наказателната репресия, толкова повече се намалява престъпността. Това коментира в сутрешния блон на БНТ деканът на Юридическия факултет на Софийския университет проф. Даниел Вълчев.

Велчев посочи, че през последните шест месеца по отношение на развитието на законодателството парламентът е надминал "собствените си спортни постижения". Като примери Велчев цитира промените в Кодекса за социалното осигуряване, който е изменян и допълван 13 пъти за една година, както и закона за бюджета на здравната каса, чрез който се правят поправки в 17 други закона. Продължава и отклонението от правилото, че нормативните актове влизат в сила три дни след обнародването им. Това се прави, за да може обществото да се запознае с тях и този срок не бива да се скъсява, посочи юристът.

Помолен да коментира предложените от правосъдния министър промени, с които да се въведе възможност за разследване на председателите на Върховния касационен и на Върховния административен съд, както и на главния прокурор, Велчев коментира, че принципът е че всеки трябва да може да бъде разследван. Това трябва да се уреди обаче, като се гарантира намирането на баланс, така че да не се стигне до саморазправа.