Росен Желязков: Пакет "Мобилност" разделя Европа

По темата за пакет "Мобилност" се спекулира. Спекулира се и по темата какво е направила България по време на европредседателството си.

„Прецедент, какъвто има с пакета „Мобилност“, не е имало в Европейския парламент. Прецедентът се изразява в това, че пакетът разделя държавите членки. Тук става въпрос за законодателен пакет, който не е получил веднъж приемане от страна на ЕП, който с 2/3 е отхвърлен от Транспортна комисия на ЕП и на предпоследно заседание на ЕП в този мандат е включен за разглеждане. Никога, водени от принципа, че държавите-членки трябва да са единни в многообразието, не се е стигало до такова разделение. То се видя много ясно вчера при гласуването на дневния ред: 50 на 50 почти. Такова разделение ще се види и при утрешното гласуване на текстовете, ако след поредното гласуване на дневния ред бъде приет за разглеждане пакетът. В момента тече много интензивна кампания от страна на нашите членове в ЕП сред техните колеги", разкри още министърът.

„Първо трябва да видим дали пакетът ще бъде в дневния ред, защото ще има още едно гласуване. Ако бъде в дневния ред, трябва да видим какви текстовете ще бъдат гласувани. Става въпрос за първоначалните текстове на ЕК, предложенията на докладчиците, заедно с 1600 вариации. Ако бъдат гласувани, трябва да се види какъв ще е окончателният текст, който ще излезе в отделните директиви и регламенти. Това означава, че ще се отиде на триалог. Триалогът означава преговори водени от Румънското председателство, тъй като процедурата предвижда законодателният процес да приключва след триалог и след второ разглеждане в зала на ЕП. Ние сме сигурни и убедени и ще настояваме пред Румънското председателство да няма триалог. Това означава, че нямаме законодателен пакет и процедурата остава за следващия парламент“, обяви Росен Желязков.

Това каза на извънреден брифинг транспортният министър Росен Желязков по темата за пакет „Мобилност". „Имам усещането, че пакет "Мобилност", освен в неговата оценка, не се познава. Това разбира се, е може би наша грешка в артикулацията. За това се допускат и спекулации по темата какво е направила България по време на председателството на Съвета на ЕС, както и интерпретации свързани с българския подход да търсим вината си в себе си. Законопроектът стана известен с названието пакет „Макрон“, а не пакет за „Мобилност“, както е коректно да бъде назавован, защото през 2016 г. тогавашният министър на икономиката на Франция в лицето на Еманюел Макрон направи законодателно предложение за обща европейска регулация, което във Франция среща съпротива и получава наименованието законът „Макрон“, обясни Желязков.