Изобилие от правописни грешки в Стратегията за развитие на българската култура!

„В рамките на Европейския съюз е подчертан стремежа да се опазва общотоевропейско културно наследство и да се създават условия то да бъде достъпно за другите“. /стр. 3/

„В сферата на аудиовизията и медиите е необходимо да се има предвид приноса на филми, телевизия, видео“. /стр. 40/

„По официални данни на НСИ към края на 2017 г. броя на читалищата в страната е 3321“. /стр.34/

„Специални усилия трябва да се поставят върху това в този обмен да се ангажират хората и да се разшири диалога между тях“. /стр. 83/

„Със специалния Закон за народните читалища (ДВ, бр. 89 от 1996 г.) се урежда правния статут, учредяването, видовете, функциите, управлението и финансирането на читалищата“. /стр.14/

„Чрез предварителната оценка се цели подобряване на лкачеството на стратегическият документ и намалявне на неговата научна и информационна «несигурност». /стр.98/

Ето и още един характерен, стряскащ пример на езиковите познания и нивото на грамотност на авторите на Стратегията:

За съжаление, авторите на проекта на Стратегията не са наясно и с формите за множествено число на съществителните:

Министерство на културата следва да отговори на въпроса какви хонорари за сметка на българския данъкоплатец са изплатени на авторите на пълната с правописни грешки Стратегия.

„Към момента в областта на музиката и танца съществуват 14 държавни културни института, 1 общинска опера, 4 общински филхармонии, 7 камерни оркестрови ансамбли, общински хорови формации, 24 духови оркестъра и 20 фолклорни ансамбъла“. /стр. 28/

„На широка дискусия се поставят възожностите и перспективите свързани с разкриването на нови сценични пространства. Това е изключително динамичен процес, който намира своето изражение и в световен мащаб. Новите форми на изпълнителско изкуство предразполагат към разриването на такъв тип пространства и предоставянето им на творците сами да ги менажират и развиват. Това може да се превърне в успешна формула за развите на сектора като зяло“. /стр. 27/

„Междинните/Текущите оценки имат отношение към адаптивността и актуализацията на съответният стратегически документ, като служат за оценка на напредъка на осъществяваните политики/програми. При тях оценъчният процес има за цел да произведе консатоивен доклад, който съдържа подробен анализ на изпълнението на съответният документ, оценка на съответствието, ефикасността, ефективността, въздействието и устойчивостта на стратегическия документ, съобразно предварително определените цели, приоритети и мерки“. /стр. 98/

Министерството на културата официално се отказва от поетия ангажимент да заделя занапред поне 1% от брутния вътрешен продукт за култура. Това става ясно от качения за обществено обсъждане Проект на Стратегия за развитие на българската култура 2019-2029 г., съобщават от сдружение „Зограф“.

За липсата на достатъчно обща култура на авторите на Стратегията говори и обстоятелството, че на стр. 48 при изброяването на действащите в чужбина Български културни институти е посочен и „Български културно-информационен център – Скопие, Македония”, без да се има предвид, че конституционното име на западната ни съседка е Република Северна Македония, отбелязват от сдружение „Зограф“. А ето и няколко случайно подбрани изречения от дълго чаканата Стратегия за развитие на българската култура, които показват учудваща липса на писмена грамотност и незнание на правилата за употреба на пълния и краткия член:

Не по-малко скандално е, че текстът на проекта за Стратегия за развитие на българската култура, качена в Портала за обществени консултации www.strategy.bg , бъка от груби правописни и пунктуационни грешки и вероятно е писан „на коляно” от анонимни чиновници, смятат в гражданското сдружение.

Отказът на културното ведомство да включи в този важен рамков документ изискването за поне 1% от БВП да бъде именно за култура е плашещ, но още по-тревожно е, че Стратегията намира за нещо нормално трайното редуциране на бюджета за култура. Така например на стр. 52 в Стратегията е записано, че „основна пречка за оптималното функциониране на Национален фонд „Култура” е, че той не може да осъществи реално събиране на приходите, предвидени от закона, и разчита основно на ограничените бюджетни средства, които намаляват с всяка изминала година”.