До 1997 г. няма електронен регистър и коефициентът се изчисляваше върху получената работна заплата на всеки, съотнесена към средният осигурителен доход за този период.
Индивидуалният коефициент до 2018 година се изчисляваше такъв, какъвто е. Но с новата формула той има ограничение отгоре - за максималните възнаграждения и средният осигурителен доход.
Не подлагам на съмнение добрите намерения на премиера Борисов, който разпореди нито един бъдещ пенсионер да не бъде ощетен. Само че ще направят точно това – ще вземат за база трите слаби години от 1997 г. до 2000 г.
Нужен е строг контрол, за да няма заблуждения. Хората ни вярно са бедни, но българинът не иска да е престъпник.
Това, което каза тези дни бившата социална и икономическа министърка Лидия Шулева, че в калкулаторът не е отчетена деноминацията на лева, категорично не е вярно.
„Такава сериозна промяна в пенсионната система се прави през преходни и заключителни разпоредби на Закона за бюджета и ДОО-то за 2019 година. Когато нещо се пробутва през преходни и заключителни разпоредби, а не с конкретно изменение на закон, не се прави обществено обсъждане и оценка на въздействието.
Кой е виновен и трябва да поеме отговорност за гафовете, направени по повод на бъдещи пенсионери, които засягат хиляди българи и породиха вълна от обществено недоволство? Коя е полезната за хората формула за начисляване на пенсиите занапред? Кой подвежда премиера и социалния министър? Коментар за Novini.bg на дългогодишната финансова експертка и синдикалистка от „Подкрепа" Мика Зайкова.
Ето защо решението за осигурителните доходи след 2000 г. не е съобразително, защото, ако погледнете данните на НОИ, ще видите, че 68% от работещите се осигуряват реално на минимална работна заплата. Не са виновни само работодателите, а и работниците, които са приели тези условия на труд. През 2000-та година направихме реформа и се изчисли, че през 2007 г. пенсионният фонд ще бъде балансиран, но това не се случи, тъй като през тези 7 лета непрекъснато се намаляваха осигурителните вноски на бъдещите пенсионери.
Ето така през годините пенсионният фонд бе докаран до дефицит. Не беше премахнат и максималният осигурителен доход, а хората с по-високи заплати защо да не се осигуряват върху повече пари? Все питам, ама никой не може да ми обясни, тъй като няма причина затова.
И понеже никой в НОИ не се е сетил да направи една проста сметка – какво би се получило, когато вземаш само годините след 2000-та г. като основа за осигурителния доход за изчисляване на индивидуалния коефициент, тогава се получават подобни стресови ситуации.
Колегите от НОИ са изключително съвестни специалисти и са разработили коректно основата на калкулатора. Отговорността обаче за станалия гаф трябва да носи шефът на НОИ, а не социалният министър Бисер Петков. Управителят на НОИ беше длъжен да провери какво се случва, да подпомогне министъра на финансите като му каже: „Слушай, това не става". Сега, ако не се задействат да оправят нещата, те ще подведат и премиера, който ще трябва да им поеме негативите. Бих му казала: „Г-н премиер, не допускайте това!“"
НОИ съвсем коректно пусна един калкулатор, в който хората могат да си подадат данните и да научат ориентировъчно какви ще са бъдещите им пенсии. До 2018 г. основният коефициент се изчисляваше по два начина – от една страна се вземаха годините преди 1997 г. , а от последните 15 г. се избираха 3 поредни години от кандидат-пенсионерите. Това се прави, за да може тези пари да влязат като основа при изчислението на индивидуалния коефициент.
Работата е там е, че някой реши да махне 3 години преди 1997 г. и 3 след това до 2000 г. Благодарение на бившия социален министър г-н Ивайло Калфин, който през 2015 г. пробута едно решение, годините преди 1997 г. да отпаднат през т.г., като ще отпадне и таванът за пенсии. Предполагаше се, че след 2000-та година хората са вземали много големи заплати и всичко това няма да наруши баланса. Да, ама не. От 1997 г. до 2000 г. бяха слаби години за икономиката и финансите. Закриха се много предприятия и фирми, които бяха длъжни да предадат документите си в Централния архив. Оказа се, че не всички са изпълнили това задължение.
Работната заплата на конкретното лице се установява на база на ведомост, на трудова книжка и на УПЕ. Това са три държавни документа. Всички ТРЗ-та преди 1989 г. и сега вече специалисти по "Човешки ресурси" са длъжни по закон да пазят трудовите досиета 50 години, а ведомостите 30 години. В противен случай подлежат на наказателно преследване. Информация има, но тя е на хартиен носител.
Смятам, че, ако се прави нещо, то първо трябва да бъде отменено решението, прокарано от г-н Калфин, да се премахнат годините преди 1997 г. Според мен трябва да се изчислява индивидуалният коефициент по двете формули - тази от 2018 г. и по новата. Така има повече шанс хората да не бъдат ощетени.
)