Иван Сотиров: Да помним престъпленията на комунизма, за да не се повтарят!

В края на март всяка година местната организация на СДС в Ловеч организира панахида и отдава почит на жертвите на тоталитарния режим, избити и малтретирани безмилостно в лагера, наречен "Слънчев бряг". Утре, събота - 23 март всички, които искат да помнят историята си, за да не повтарят злокобните й грешки, ще отдадат почит на жертвите на комунистическия режим. Коментар по темата за "Новини.бг." направи Иван Сотиров, бивш активист на СДС, районен кмет в София, сега председател на сдружение "Достойнство, отговорност, морал", което се бори и отстоява истината за престъпленията на комунизма да се знае и да не се забравя.

"Освен, че дължим почит на всички жертви на комунистическия режим като съпричастие към трагедията, случила се на тях и на техните семейства, показваме и памет. Защото, ако нямаме спомен за историята, винаги има риск злодействата да се повторят. Виждаме, че 30 години по-късно има рецидиви към комунизма. В този смисъл е наш дълг не само към жертвите, но и към нашите потомци. Историята е доказала, че винаги, когато се забравят престъпленията, те се повтарят рано или късно.
Наследниците на комунистите са позиционирани почти навсякъде в обществено-политическият живот и се опитват да повтарят, че антикомунизмът бил "остаряла" тема. Но евреите, които са един мъдър народ и никой не може да ги обвини в ирационално отношение към проблемите, много по-дълъг период - от Втората световна война до днес, почитат жертвите на Холокоста. На тях никой не смее да им поставя въпроса "Не е ли остаряла тази тема?".
Въпросът има един много важен морален аспект - в тези дни си даваме сметка, че хората, които са репресирани от комунистическия режим, са били съвсем обикновени, не са имали претенции да са водачи на нацията, но са платили с живота си, затова, че са отстоявали свои убеждения, демократични принципи и ценности. Това е много важно днес, когато наблюдаваме пълната деморализация в обществото ни. Затова трябва да си даваме сметка всички, но най-вече политическите лидери. Имало е хора, които са жертвали живота си заради своите убеждения.
Почти целият политически елит на прехода даде лошият пример, че политиците са склонни да погазват принципите си, заради материални и лични облаги. Тази равносметка е много важна.
Пълна свобода и демокрация никъде няма. Но дори и там, където в някаква форма съществват, те не са даденост веднъж завинаги, а се отстояват и всекиден се воюва за тях.
Да следваме примера на тези хора, загинали в лагерите, ако искаме да съхраним България и да гарантираме добър живот за нас и за нашите наследници! Изключително важно е в живота и в политиката, водещи да са ценностите, каузите и идеалите, уважението на човешкото достойнство. Няма щастие, което да се крепи само върху материални достижения.