С деца на море

- А ако продаваше пуканки бял ли щеше да бъде?

- А защо е черен? Защото не се е къпал ли?

- А защо шапката и е жълта?

- А онзи чичко защо има?

- В училище. – Отговаря детето.

- Веднага се обърни на другата страна.

- Защото шапчицата и е от по-миналата година и е избледняла от слънцето. Обръщай се на другата страна.

- Защото… - мама се опитва да бъде хем точна, хем дипломатична - Защото много е закусвал.

- Защото… Защото това е момче.

- Какво? – притеснява се мама - Не! Нямат!

- Мамо! А защо Червената шапчица пикае права в морето?

- Мамо! А на онази леличка банския и е влязъл в дупето.

- Мамо! Значи ли, че като ти е такъв банския си много богата!

- Мамо… Аз вече няма да закусвам защото не искам да ми растат цици!

- Мамо, а този черния чичко…? Онзи там… Вълкът ли е?

- Мамо, ако едно момче се облича като момиче значи ли че е джендър?

- Мамо, ама то не си е изкарало хляба. Друго си е изкарало и пикае в морето.

- Мамо, едни лелички нямат пари за бански. Виж!

- Мамо, какво е това?

- Мамо, мъжете имат ли цици?

- Не! Този чичко продава семки! И не е вълк!

- Не, това момче не е джендър. Просто така си изкарва хляба.

- Не. Защото постоянно е на плажа и е хванал тен.

- Обърни се на другата страна.

- Оф. Млъкни и не гледай натам. Обърни се на другата страна.

- Престани. Не гледай натам и се обърни се на другата страна.

- Това е Червената шапчица! Ходи по плажа за да могат децата се снимат с нея.

- Това е защото е нямала пари за по-голям. – Отговаря мама с много тънък гняв.

- Това от къде го научи?

- Тогава… - излиза от ситуацията мама – Тогава, взимай тази книга и докато не си я прочел да не съм ти чула гласа.

Детето мрънка, но се подчинява, защото визираме послушно дете.

Точно за това трябва да носите и детска книга. Ако сте забравили да вземете такава, ще трябва да продължите да отговаряте.

Слънчицето пекна и кантарите свенливо започнаха да се подават из под леглата. Стаени мисли за пясък и вода додадоха мили муцунки и като провинциални красавици започнаха да се налагат.

Ако сте студент, който иска да се увреди от алкохол имате огромен избор. Ако сте семейство с малко дете опциите се свиват до чадър и два шезлонга за двайсетачка. Носете си вода, плод, пари, цигари, слънчеви очила, резервни бански и детска книга.

Детето до вас ще се върти като шило, ще се моли да влезе във водата и ще пита:

Детето е и схватливо. Затова и пита:

Детето се обръща, но въпросите продължават.

Мама гледа и се чуди какво да отговори.

Мама е нещо средно между отегчена и притеснена. Не знае дали са приели някоя нова конвенция, която да я изкарва виновна за това да бъде обективна.

Мама е стъписана. Пита:

Мама започва да се съсипва, но се държи.

Мама не отговаря. Прави се, че не е чула въпроса. Само изстрелва:

Освен това ще бъдете и неволен преподавател в следния житейски урок.