42% от всички запитани са на мнението, че ЕС трябва да засили контрола над политиките на отделните страни-членки срещу 29%, които са на обратното мнение. Малко над половината (52%) смятат, че ако започнат процеси на силно сближаване и интеграция между отделни страни-членки в ЕС, България трябва да участва. Само 16% споделят обратната позиция.
62% от всички български граждани имат положително отношение към Европейския съюз срещу 18%, които изразяват отрицателно. Сред най-младите (18-29 г.) се регистрират най-позитивни нагласи към ЕС, като 80% от тях декларират положително отношение, а само 6% отрицателно. Сред най-възрастните позициите са доста по-сближени (39% положително срещу 31% отрицателно).
Българите остават с подчертано положително отношение към Европейския съюз. Свободното пътуване и еврофондовете са основните позитиви от членството на България в ЕС. Ако партиите от Обединени патриоти се явят отделно, ВМРО биха имали най-висок резултат от трите формации съставляващи коалицията.
За 58% от всички анкетирани ролята на българските евродепутати в Европейския парламент е важна, като тук ключово се явява разпределението на отговорите по партийни електорати. Сред 81% от привържениците на ГЕРБ ролята на българските евродепутати е важна, докато сред социалистите само на 56%. Това до голяма степен се дължи на различното отношение към ЕС от страна на симпатизантите на ГЕРБ и БСП.
Моментната картина на електоралните нагласи за предстоящите избори за Европейски парламент остава статична. ГЕРБ запазва преднината си с близо 2% пред БСП от всички запитани. ДПС категорично се утвърждава като трета политическа сила с близо 7%. Поради засилващите се възможности Обединени патриоти да не се явят с обща листа на предстоящите избори, в предварително зададените опции поставихме всяка една от партиите (ВМРО, НФСБ и „Атака“), съставляващи патриотичната коалиция. Най-голям дял от трите успява да мобилизира ВМРО с 2,5% от всички анкетирани, докато „Атака“ и НФСБ остават съответно с 1,3% и 1%. Демократична България и „Воля“ остават на приблизително същите стойности като през февруари, респективно с 2,5% и с 1,8%. Теренът на проучването приключи преди обявяването на решението за общо явяване на изборите от страна на ГЕРБ и СДС. В следващото ни проучване през април ще отчетем дали новият съюз ще внесе динамика в електоралните стойности на основната управляваща партия.
Основните позитиви за българите от приемането на страната ни като част от ЕС са: свободното пътуване, еврофондовете, възможностите за работа, възможностите за образование, свободният пазар и други. В демографските разбивки прави впечатление, че свободното пътуване е с около 10 процентни пункта по-високо сред по-младите възрастови групи – между 18 и 49 години, като обяснението тук е че младите са по-мобилни и имат повече възможност да се възползват от това. Сред по-възрастните (над 70 години), финансовата помощ под формата на европейски фондове е водещо. Видимо по-лесно за респондентите е да назоват повече позитиви за България от ЕС, отколкото негативи. 34% от анкетираните отговарят с „не знам/не мога да преценя“ за позитивите, докато този процент при негативите е 46%. Сред основните негативи се посочва твърде силният контрол отвън, обедняването и по-високите цени на стоките, спадът в традиционните производства и двойният стандарт.
Социалната тема доминира и на въпроса в коя сфера ЕС трябва да отделя повече пари за България. Лидер с 47 процентни пункта е трудовата заетост, следвана от развитието на изостаналите региони (38%), конкурентоспособност на икономиката (28%), селско стопанство (24%), инфраструктура (20%) и образование (19%).
Социалната тематика трябва да е приоритет за следващия състав на Европейския парламент – повишаването на жизнения стандарт (11%), равнопоставеност (5%), изравняване на доходите (5%), повече работни места (4%). Десет процентни пункта събира и мигрантската тема.
Тези данни намират своето потвърждение и на въпроса дали България спечели или загуби от членството си в ЕС, като 58% са на мнение, че спечели, докато 20% са на обратното мнение. Както при отношението към ЕС, така и на този въпрос регистрираме сходна динамика по възрастов критерии.
Това сочат данните на от редовното проучване на изследователски център „Тренд“ по поръчка на вестник „24 часа“, посветено на нагласите на българите към изборите за Европейски парламент и отношението към ЕС. Проучването е реализирано в периода 6-13 март 2019 г. чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ сред 1005 души на възраст 18+. Проучването е представително за пълнолетното население на страната.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)