След Освобождението в България е имало едва около 100 лекари

След Освобождението в България е имало едва около 100 лекари, по-точно 98 и един зъболекар. Болниците в Княжеството са били 15, от които 7 военни, 5 граждански, 2 частни и една католическа. В официалните регистри се е водел само един зъболекар. Сестринството едва е прохождало, акушерки изобщо е нямало. Българите са гледали на болниците не като на лечебни заведения, а като на място, където отиват най-тежко болните. Фактите за нивото и постепенното развитие на здравеопазването в следосвобожденска България и във Варна разказа в интервю за БТА доц. Георги Маринов от Медицинския университет в крайморския град.

Със съдействието на други ентусиасти доц. Георги Маринов е извършил серия проучвания и е събрал най-новите и интересни факти в книга, издадена по случай 135-та годишнина на Варненското медицинско дружество - първата съсловна медицинска организация у нас.

Всъщност, развитието на здравеопазването се дължи най-вече на личностите, които се заемат с тази твърде тежка за тогавашните времена задача, разказва Маринов. По думите му повечето от медиците са от интелигентни семейства, завършили на Запад или в Русия и, пристигайки в България, започват да прилагат от нулата знанията и опита, който са натрупали. Работили са най-често в примитивни условия, особено в сравнение със съвременните болници, лаборатории, технологии.

Въпросът как са поставяли диагнозите предизвиква усмивката на доц. Маринов, а отговорът е изненадващо прост - с две ръце, една слушалка и знанията си. Той допълва, че в архивите няма кой знае каква информация с каква техника са разполагали болниците в Княжеството, нито пък кой я е купувал - държавата, общините, частни фирми. Официално архивите говорят само, че с приемането на Санитария закон през 1888 година се вменява като задължение на държавата да се грижи за здравеопазването.