Емил Радев: Определянето на някои държави като високорискови не трябва да слага край на бизнес взаимоотношенията с тях

Новата директива обаче ѝ възлага задачата да извърши анализ, взимащ под внимание, но не и идентичен с този на ФАТФ.

По думите му повишеното внимание вследствие на списъка е предупреждение за задължените субекти, че носят отговорност, ако се докаже, че подпомагат изпирането на пари и финансирането на тероризма.

„Изискванията са договорени съвместно от Европейския парламент и Съвета и в нито един момент по време на преговорите никоя държава-членка не се противопостави на тези правомощия на Комисията“, категоричен бе българският евродепутат. Той припомни още, че и преди Европейската комисия е публикувала списъци на високорискови държави, но те са били идентични с тези на международната организация за борба срещу финансовите измами (ФАТФ).

Европейският съюз е огромен единен пазар и основна задача на Европейската комисия е да защити функционирането му, въпреки всички видове заплахи, включително и тези, които идват от трети държави. Това заяви българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на дебата в пленарната зала на Европейския парламент относно списъка на високорискови трети държави по отношение на борбата срещу прането на пари и финансирането на тероризма.

Емил Радев защити тезата, че задължените субекти в ЕС, като банките например, трябва да са наясно за риска определени финансови потоци от определени държави да пораждат съмнения. „Но това в никакъв случай не означава, че всички финансови потоци са съмнителни или че бизнесът с тези държави ще спре”, поясни той.

Извънредното обсъждане бе в резултат от решението на Съвета на ЕС да отхвърли списък от 23 страни, които според Комисията представляват заплаха за единния пазар поради недостатъци в системите им за борба срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Емил Радев, който е докладчик на групата на ЕНП по Петата директива за борба срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, припомни ясното задължение Комисията да извърши анализ на правната и институционална рамка на държавите извън ЕС, правомощията на компетентните им власти и ефективността на системите им, за да определи къде съществуват проблеми.