Какво всъщност спечели Марешки? За един кокал питам

Със сигурност кокалът на властта е апетитен, а и едва ли е докрай оглозган. Въпросът е това ли е цената, с която вчера изуми "Воля" обществеността, за да се добере до него? Уви, на този етап изглежда, че отговорът е "да".

В рамките на по-малко от половин ден партия "Воля" и по-персонално нейният лидер Веселин Марешки успяха да привлекат такова обществено и медийно внимание върху себе си, каквото не са привличали за цялото време, прекарано в пленарната зала.

В малко по-късния следобед на вчерашния ден сюжетът претърпя драматичен обрат, оказвайки се, че "Воля" (почти) няма да напуска парламента. По думите на Веселин Марешки ще участват само в дебати, които преценят, че са с важно обществено значение, но не и в ,,дребнотемие’’. С други думи, партията ще продължи и занапред да се регистрира в зала, обаче ако в предвидената програма на парламента има закон от типа на ,,дребнотемието’’, няма да участват в дискусиите. Край на второ действие, край и на спектакъла.

Едва ли обаче подобна бурлеска би послужила като добра реклама за повдигането на реномето на парламента. Не е изключено след тази акция на "Воля" и Марешки рейтингът на най-висшия законодателен орган у нас да понесе още морални щети, тъй като от народните избраници се очаква да изпълняват конституционните си ангажименти и да представляват интересите на избирателите си, вместо да се упражняват като извънпарламентарна опозиция, което словосъчетание само по себе си е сюрреалистично, изкуствено и доказано неефективно (ако се придържаме към установените норми и традиции във всяка една страна с развита демокрация, всеизвестно е, че политики, промени и предпоставки за реформи се правят вътре в залата, а не извън залата; това сочи и здравият парламентарен разум от около 800 години).

Ето че покрай сеизмичните обществени сътресения покрай промените в Изборния кодекс и опрощаването на дълговете на главното мюфтийство Веселин Марешки реши допълнително да разтресе основите на парламентарната институция, използвайки за целта едно от спорните оръжия на БСП и да обяви излизането на партията си от парламента, което – както се разбра – не е излизане от парламента (почти). Независимо дали става дума за предизборна пиар акция, за неутолимо желание да бъде под ярките светлини на прожектора, макар и за малко повечко от неписаното правило на Уорхол за 15 минути слава, или просто за шумното изразяване на някаква позиция, Веселин Марешки се превърна ако не в ,,най-важният играч в този парламент’’, то със сигурност в най-дискутираният и търсен играч за деня. Така че без значение какво в действителност е целял да постигне председателят на "Воля", определено е получил вниманието, което е търсел. А пък може би точно това е била целта му – излизане от сянката на наистина големите играчи в сегашната българска политика, макар и за кратко. Като лидер на най-малката партия в парламента Марешки успя да я вмести в обществения афиш редом до конфронтациите между ГЕРБ и БСП и хроничното неразбирателство в редиците на ,,Обединени патриоти’’, което за партия като "Воля" вероятно изглежда титаничен успех от гледна точка на партийната реклама, но не и в контекста на реална политическа производителност.

За отбелязване е и фактът, че освен народен представител и лидер на парламентарно представена партия Веселин Марешки изпълнява и длъжността заместник-председател на Народното събрание – функция, която го задължава да се отнася с по-голямо уважение към институцията, която реално представлява и олицетворява. В този смисъл щом заместник-председателят си позволява да демонстрира такова неуместно поведение спрямо собствения си парламент, само и само за да извлече дивиденти в името на партията си, какво остава за обикновения депутат?

Каква всъщност е кратката хронология на събитията? Нищо по-съществено от това, че Веселин Марешки се появи пред медиите и внезапно роди ,,сензацията’’, че парламентарната група на партията се оттегля от залата, т.е. отказва да участва в по-нататъшна законодателна инициатива. Причините не бяха разкрити, нито бе предоставена възможност на медиите да разчовъркат за генезиса на ребуса, тъй като Марешки отказа да отговаря на каквито и да е въпроси, защото тепърва предстояло съвещание на ръководството (оставаме настрана парадокса, че в случая решението бива обявено преди съвещанието на ръководството). Край на първо действие.

Каква оценка би получил този абсурден водевил с елементи на парламентаризъм е задача на театралната критика. От гледна точка на политическия анализ може да се обобщи, че това е огромен дивидент за Марешки, но за жалост огромно дискредитиране на и без това съмнителния авторитет на парламентарната ни система.

Както стана ясно в началото на текста, с тези действия "Воля" успя да привлече такова обществено и медийно внимание върху себе си, каквото едва ли е привличала за цялото време, прекарано в пленарната зала – мнение, което бе затвърдено и от самия Марешки тази сутрин с думите: ,,От вчера оставам с впечатлението, че "Воля" е най-важният играч в този парламент’’.

Със заплахата си, че напускат Народното събрание "Воля" по-скоро изигра поредното ненужно изпълнение на цирковата арена, вместо да се съсредоточи върху по-полезно действие, като например да се придържа към законодателната роля на политическата арена, която олицетворява сградата, която тя и останалите партии обитават.