"Сред най-важните сферички са онези с голямо съдържание на хром“, поясни Джеймс Кенет от екипа. „Подобни сферички, открити в слоеве от ранния дриас в северното полукълбо, не съдържат хром. Това навежда на мисълта, че вулканични скали в Южните Анди са имали голямо съдържание на хром. Те са осигурили местния източник за този хром".
Учени от Калифорнийския университет в Санта Барбара установиха, че падане на комета преди 12 800 години е довело до катастрофични последствия за климата и биосферата, съобщи сайтът Физ.орг.
Катастрофата предизвикала горене на биомаса, климатични промени и измиране на мегафауна, характерна за късния плейстоцен. За това свидетелства наличието на продукти на горенето, включително въглен и изгорял цветен прашец, в отлаганията.
Били анализирани отлагания в чилийската част от Патагония през късния дриас (10 730 - 9700 г. пр. Христа). Учените предполагат, че в началото на късния дриас е имало сблъсък на планетата ни с фрагменти от разпадаща се комета, които паднали на територията на Северна и Южна Америка, Европа и Западна Азия. Било констатирано, че в съответстващия на късния дриас слой има голяма концентрация на платина и злато, микроскопични сферички, разтопено скъло и нанодиаманти. Това потвърдило предположенията им.
Известно е също, че след сблъсъка настъпило застудяване в северното полукълбо. Освен това липсата на вкаменелости от мегафауна на местата на разкопките в Патагония съответства на изчезването на видове едри животни на други места в Северна и Южна Америка.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)