Валентин Василев: АЛО, ДЕСНИТЕ ЛИДЕРИ......

Ваш Валентин Василев

„Ало, десните лидери – Радан, Петкан, Драган .....и т.н., Василев съм. Същият този Валентин Василев, който преди много години заедно със своите съмишленици и приятели обикаляше страната, за да създава СДС, пълнеше площадите, за да сваля комунистите от власт, участваше в управлението на страната, за да я откъсне от комунистическия блок и да я присъедини към демократичния свят, към Европейския съюз и НАТО.
Извинявайте, че не помня имената на всички вас, но вие сте толкова много и толкова непознати на обществото, че това е доста трудна задача. Дълго време мълчах и гледах как синият ни кораб потъва, но реших, че вече е време да ви се обадя.
От години насам вие твърдите, че сте автентичната десница на България /или нейни наследници/, че сте опозиция на управлението на ГЕРБ, че ще обединявате демократично мислещите българи и други подобни... Не сте опозиция, защото участвахте в управлението на ГЕРБ, а и до ден днешен стотици ваши членове участват в това управление на различни нива. Не сте и наши наследници, защото ако бяхте, щяхте да наследите и хората, които ни подкрепяха – над 2 милиона преди 20 години. Както личи от последните изборни резултати и социологически проучвания, вие не сте и обединители на демократичната общност в България. Защото обединението не означава няколко от вас да седнат в кръчмата и да сътворят някаква коалиция, която да излъже избирателите и да прескочи 4%-ната бариера. След като се провалите, сядате в друга кръчма в друг лидерски състав и измисляте нова коалиция за следващите избори. То не бяха Сини коалиции, Реформаторски блокове, Да Българии...

Валентин Василев е български политик от Съюза на демократичните сили (СДС), министър на околната среда през 1991 – 1992 година и министър на търговията и туризма през 1997 – 1999 година. Той отправи тежки думи към към днешните политици, определящи се като десни, в свое обръщение от страницата си във Фейсбук:

Всъщност с тези над 30 десни партийки, повечето от които фантоми или състоящи се само от своите лидери, вие не обединявате, а обърквате и разединявате десните избиратели. Те не ви вярват и все по-малко от тях гласуват за вас. Поради това „автентичната“ десница няма да има и свой представител в следващия Европейския парламент. Защото хората вече не знаят кой от вас е автентичен и кой не е...
За това състояние на десницата не обвинявам само вас. Обвинявам преди всичко себе си, защото разпадът на СДС започна по наше време, а вие само го довършихте. Но това са миналото и настоящето. По-важно е какво може да се направи в бъдеще. В положението, в което сме се докарали, има само един изход – обединение от долу. Това обаче означава, че вие, или поне някои от вас, трябва да жертват своите партийки. Трябва да призовете и да помогнете на хората от градове и села да създават клубове на обдинената десница, или както искате наречете новата обединена политическа сила. Те трябва да изберат сами своите лидери по места. И когато местните структури станат достатъчно много, техните избрани лидери трябва да напълнят зала 1 на НДК и да изберат националните си лидери. Някои от вас ще бъдат избрани, а други може би не. Но тези, които бъдат избрани, от малки самоназначили се лидери без политическо бъдеще ще се превърнат в големи легитимни лидери, зад които стоят реални хора. Юридически това означава създаване на нова политическа сила, но на практика това е обединяване на хора, които в миналото са били заедно, били са много и силни, печелили са избори и са управлявали България. Новата политическа сила ще даде и възможност за приобщаване на хилядите млади хора, които споделят нашите ценности, но досега са лишени от политическа изява и политическо представителство. Всъщност това не е нищо ново – това е нормалният път за създаването на модерна демократична политическа сила. По този път, но много отдавна, са минали едни от най-големите европейски партии, които познаваме днес. Другият път е лидерска партия от типа на НДСВ, ГЕРБ и други по-малки.

Проблемът е, че вдясно такъв лидер не се задава, а освен това демократичната общност има непоносимост към еднолични управления. Освен това тези партии изчезват веднага, щом лидерът им излезе от политиката.
Драги ми десни лидери, убеден съм, че много от вас осъзнават и споделят това, което ви пиша. Въпросът е дали имате силата и смелостта да се захванете с това дело. Пътят е труден и дълъг, но ако не тръгнем по него, агонията в дясно ще продължи, а изборните загуби ще стават още по-тежки... Докато не се появят други, съвсем нови обединители.