Експерт по човешките права иска помощ от ООН за жертви на оловно отравяне в Косово

Експерт по човешките права поиска днес от ООН да предприеме "незабавни действия", за да осигури справедливост и помощ за прогонени малцинствени групи в Косово, които са настанени на замърсени с олово изоставени земи, предаде Асошиейтед прес.

Башкут Тунчак, определен от ООН експерт по правозащитните измерения на замърсяването с токсични вещества, заяви след среща с жертви и представители на световната организация, че "обстоятелствата изискват индивидуална компенсация и публично извинение от ООН в допълнение към проекти в общностите".

Няколко деца и възрастни са починали, а у мнозина са се проявили здравословни проблеми, включително припадъци, бъбречна недостатъчност, различни физически и умствени заболявания и загуба на паметта. Сведения за наличието на риск от оловно замърсяване са били на разположение още през 1999 г. Предпазни мерки са били взети през 2000 г. за войниците от мироопазващите сили, но не и за жителите чак до 2006 г.

През 2016 г. консултативна комисия по човешките права на ООН е препоръчала компенсации за 138 членове на трите общности и извинение за нарушаването на стандартите за човешките права. Доброволният доверителен фонд, създаден през 2017 г., никога не е бил задействан поради отсъствието на участие от страна на международната общност.

Прогонени насила от домовете си в Митровица, Северно Косово, след войната от 1998 - 99 г., около 600 членове на общностите на ромите, ашкалиите и египтяните са били настанени от ООН между 1999 и 2013 г. на земя, за която е известно, че е замърсена с олово от близка мина.

Тунчак каза, че е "дълбоко разочарован от инерцията, която обгражда този случай, и че решението, предложено от ООН, е нефункциониращ и фундаментално сгрешен доверителен фонд". "Сега ООН има възможност да направи, каквото може, за да компенсира за грешките си от миналото. Аз я призовавам да признае отговорността си и да предприеме незабавни и смислени действия", каза Тунчак.