Безсрамнико, внимавай! Граждани следят и снимат!

Георги Рашев пък уточнява:

Иван Василев от същата група допълва:

„Гората не я мислете, тя ще се възстанови с нас и без нас. И цялата да я изсекът след две три години природата ще го преодолее, че даже и по-добре ще стане. Този бор е засаден изкуствено и не е естествен за местният ландшафт. Виж с какво право прихванаха водата да изкарва пари за някаква партия, без задължителните байпасни трасета за рибата незнам. Лятото участъка м/у водохващането и турбината остава почти без вода”.

„Еми там започна сечта на дървесина преди десетина години когато започна изграждането на микро язовира за ВЕЦ а. Въпросният микро язовир е без никаква физическа охрана или заграждения. Не искам да си и помислям за неща който после ще си прехвърлят институцийте ако някой реши нещо. Къде са и природо защитниците с този изграден бент спряха движението и на така останалата малко риба в реката. Безобразие. Независимо чия собственост е терена но трябва и да има морал”.

Социалната чувствителност на много българи в последно време похвално се обостри и Слава Богу вече дава своите положителни резултати. По тази тема се завъртяха дискусии в публичното пространство и социолози и политолози признават, че това е сигурен белег, че гражданско общество у нас бавно, но взе да се пробужда. Примерите затова са много, част от тях се свързани с активно разгласяване на гафове на строители, институции, политици, чиновници в социалната мрежа.

Повечето от гражданите изразяват своето възмущение в нета от сечта на гората по принцип, защото очевидно не разполагат с достатъчно информация. А информацията навсякъде по света е най-скъпата стока, но за да е такава, тя трябва да е проверена, истинска и надеждна. Това не са празни приказки, а правила в журналистиката, чието основно предназначение е да се грижи за чистота на информацията и винаги да търси мнението и на всички засегнати страни в даден случай. Правилото, че всяка информация трябва да се засече от поне три източника, не е случайно – то е житейски принцип в името на справедливостта и истината.

Прочетохте по-горе мнението на гражданите, снимали с телефоните си сечта край Урвичкия манастир. Ето какво каза игумен Петър Петров от самия храм: „На хора от Панчарево вече обясних, че сеченето на изсъхналите борове в нашите терени е напълно законно, съгласувано с всички институции”.

Според директора на Държавно горско стопанство в София Цветан Динев, сечта в Урвичкия манастир е прецезирана от специалисти, които са се образовали и това им е работата – да преценяват лесовъдски системи по-добре от гражданите с телефоните. Той потвърди, че се премахмат само част от дърветата, които били стари и опасни за хората и техниката. „Теренът е частна собственост на манастира, а частната собственост е свещенна. Хората от храма са си наели частна фирма, която изсича дърветата, а всичко това се наблюдава и контролира от Регионалната дирекция по горите”.

Тези дни във Фейсбук възмутени граждани от района на Панчарево публикуваха във Фейсбук снимки за сеч в гора, собственост на Урвичкия манастир. Петър Калинов от фейсбук групата „Панчарево, Кокаляне и Пасарел срещу ЧЕЗ” алармира: „Оказа се, че гората, която в момента буквално се унищожава е собственост на Урвичкия манастир :( Разрешението е до декември - с други думи няма да остане кьораво дръвче :( Сещам се за търговците от Храма и ми засяда една буца в гърлото”...

Това са обобщените мнения на засегнатите в този случай. Макар и противоположни, е важно гражданите да продължават да бдят за изсичане на дървета, за гафовете при строителството и ремонтите на улиците, тротоарите, новите сгради, за непочистване, неправилно паркиране – за всичко онова, за което се харчат средствата от общата ни хазна. За безобразията, които съсипват красивата ни природа и ощетяват общия ни живот. Така се прави в нормалните, демократични, бели страни с развито гражданско общество.

Храмът е частна религиозна институция, на чиято територия се извършва санитарна сеч на дългогодишни борове, които са изсъхнали и опасни. Позволение за изсичането им е взето от РИСВ, а се наблюдава и контролира от Регионалната дирекция по горите. Целият терен, който е собственост на манастира, е в размер на 80 декара, но там ще се секат само определени от лесовъди дървета. На тяхно място пък, когато приключи премахването на боровете, ще се насадят други дървесни видове, които да са по-подходящи за трасето на тръбата за ВЕЦ-а, което минава през манастирския имот. И, да, дървесината ще бъде продадена от манастира – това също е законно.