Димитър Маринов разкри причината да качи българския флаг на сцената на "Оскарите"

Когато видях голямата сцена, когато видях четирите големи мексикански байраци вътре в залата – тогава нещо отвътре ми се преобърна, извадих го и го сложих в малкото си джобче.

От любовта на Димитър и Джени се раждат двама сина – Йордан и Михаил.

„След един месец излязохме на среща, седяхме в колата и в един момент аз ѝ казвам „ние хубаво си говорим, но ти утре си на работа, надявам се да не те задържам”. При което тя се обръща, поглежда ме и ми казва „Ако аз не исках да ме задържаш, мислиш ли си, че ти би могъл да ме задържиш”. Тогава беше първата ни целувка, на следващия ден аз знаех, че тя е човекът в моя живот”, спомня си още актьорът.

Актьорът сподели, че е заминал за САЩ със 112 долара, свършили изключително бързо. „Аз бях в Тенеси, там е изключително по-евтино от Калифорния и Ню Йорк. Семейството Шърли ми помогна първоначално много. Аз нямаше нужда да харча пари, но те харчеха. В един тефтер, който до ден днешен го пазя, си записвах всяко едно нещо, което те са похарчили за мен. Върнах им парите до стотинка”, сподели Маринов. Той заяви, че първи път се качва на сцена в театъра на Сан Диего, а първата лента, в която участва е „Мъже от стомана”. Известната му реплика „Аз съм от България” е от телевизионния сериал „По-добри неща”. Той допълни, че по първоначалния сценарий е трябвало да играе албанец, но героят му в последствие е станал българин.

Маринов сподели, че се е запознал със съпругата си на уоркшоп по актьорско майсторство в Калифорния. „Тя много ми хареса, беше много ентусиазирана, дисциплинирана и забавна. Артистична е, тогава преподавах и частни уроци за кастинги и тя дойде на един от тези уроци. Беше завършила икономика, аз ѝ дадох три урока и на четвъртия ѝ казах, че не става за актриса”, каза Маринов.

Така актьорът Димитър Маринов обясни в предаването „Тази неделя” по БТВ защо е показал българския флаг по време на церемонията за връчване на филмовите награди „Оскар”. Актьорът се просълзи при разказа на неговия приятел Стефан Вълдобрев за спомените му от общото им минало. „Вълодобрев беше най-младият в класа, а аз най-възрастният. Той успяваше уникално да ме имитира. Бяхме създали едно много искрено приятелство, не беше основано на актьорлък, беше основано на музика. Тогава във всяка една почивка ходехме да пушим и да пием по бира и той беше единственият, който оставаше да свири на пианото в големия салон на театъра. Актьорлъка е нещо, което той обича, но неговото бъдеще беше в музиката”, спомня си Маринов.