784 жалби са подадени до Комисията за защита на личните данни през 2018 г.

Трябва да се стигне и до малкия и средния бизнес и да се разясняват и на тях новите изисквания при обработването на лични данни, коментира той.

С повече от една трета са се увеличили жалбите до Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ през миналата година и те са вече 784, отчете председателят на Комисията Венцислав Караджов пред парламента. Най-много са жалбите в телекомуникационния сектор и тези за осъществяване на видеонаблюдение. След като изслушаха данните, депутатите приеха Годишния отчет за дейността на КЗЛД за 2018 г., предаде БТА.

В доклада специално внимание е отделено на дейностите по линия на Българското председателство на Съвета на ЕС и провеждането на информационно-разяснителна кампания в национален план относно новата европейска правна рамка в областта на защитата на личните данни в сила от 25 май 2018 г. След тази дата се забелязва повишаване на броя на постъпилите жалби. Над 6000 администратори от публичния и частния сектор са участвали в разяснителната кампания, посочи председателят на КЗЛД.

Венцислав Караджов отчете още, че повече от година Комисията е работила по промените в Закона за защита на личните данни, които транспонират европейска директива и регламент. През 2019 г. предстои обсъждане на подзаконовата нормативна уредба в областта на личните данни.

От КЗЛД отчитат неспазване на изискванията от лицата, които закупуват мобилни карти, и впоследствие те се използват за телефонни измами. Венцислав Караджов отбеляза, че сериозен проблем се явява видеонаблюдението на автомобилите, т. нар. видеоадминистратори.

Той отбеляза, че бизнесът масово иска да използва видеонаблюдение в офисите, като не се спазва изискването в местата за почивка и в санитарните помещения да няма камери. Според председателя на Комисията трябва да има национално решение по отношение на видеонаблюдението - как могат да се събират тези данни, на кои органи може да се предоставят данните и в какви обеми.

Той посочи, че видеонаблюдението вече не се използва само в бизнеса, но и от физическите лица с цел защита на личната неприкосновеност, на имота и на семейството. Тези камери обаче заснемат публични места и имоти на други частни лица и тогава се появява проблем, особено в сградите етажна собственост, коментира Караджов.