Спасете ни най-после от произволите на банките и монополите!

Въпросът му е актуален.

Доста време преди това обичаният от публиката у нас и в чужбина футболист Мартин Петров също бе ограбен до шушка от друга крадла в друга банка. Все още чака да получи справедливост.

Крайно време е да се измени действащото законодателство и най-после да се обърне в полза на човека, на потребителя, който сега е в ролята на обслужващ монополите и банките, вместо обратното.

Ненормално е в държава, член на ЕС и НАТО, с претенции за демократичност и цивилизованост, да се случват подобни срамни сценки и месеци и години наред потребителите да чакат възмездие.

„Действащото законодателство е изцяло в полза на банки, монополни дружества, фирми за събиране на вземания, бързи кредити, мобилни оператори, които имат облекчени процедури за събиране на своите вземания”, коментира омбудсманът Мая Манолова, която внесе предложения за поправки в Гражданско процесуален кодекс - ГПК.

Европартньорите ни чак от Брюксел видяха, че банките и монополите безчинстват с потребителите си в България и поставиха двумесечен срок тези безобразия да спрат. Нашите политици, които ние пращаме на хранилка във властта от 30 години насам се правят, че нито лук са яли, нито на лук са мирисали в банките и монополите. Опазил ги Бог!

А когато нагло те оберат, както в случая с Мартин Петров и много други, още по-нагло ти заявяват, че ти си виновен задето си се доверил и не си проследил правилно документите! Що за безобразия се правят в тези банки и няма ли кой да ги спре? В 21 век вече е късно хората да се връщат към „буркан банк”.

Българският потребител вероятно е най-търпеливият и кроткият ползувател на „услугите” на монополите и банките на Стария континент. Затова и тези ведомства, образно казано скубят до голо, без да им мигне окото. И мине не мине време, току някой закрещи от нетърпимите щети, които тези институции причиняват. Ненадмината досега обаче остава щетите, които бяха нанесена на хиляди вложители от фалита на 15-те банки през 1996 година по време на управлението на социалистите - кабинета на Жан Виденов.

В по-ново време също не липсват примери, но нека посочим само два показателни за безобразията, които се вършат в банки. Отзад напред - само преди седмица стана ясно, че някаква досега никому неизвестна банкова чиновничка е откраднала около 400 000 лева от сметките на нищо неподозиращи спестовни граждани в Нова Загора. Попарените от тази щета потребители се вайкат, че „държава няма”, но и не спират да се надяват, че ще бъдат възмездени. От банката, наела крадлата, мълчат „като комунист на разпит”.

Ето още от безчинствата им, които търпим: Адвокат Десислава Филипова пред БНТ: "Банките имат много бърз ред, по който осъждат клиентите си. Докато при нормалния процес, трябва двете страни да се срещнат в съда, съдът да отсъди кой е прав след като прегледа всички доказателства, които те са представили и чак след това страната, която печели делото си, да извади изпълнителен лист, да образува изпълнително дело, в което да блокира имуществото, заплатата, сметките на осъденото лице и да продава имуществото му. Банките съдят точно по обратния ред. Има презумпция за вина, вкарана в закона. Банката има право първо да се извади изпълнителен лист и то въз основа на извлечение от нейните счетоводни сметки, т. е. посочва стойности от счетоводството си, които тя сметне за правилни и съдът е като една пощенска кутия: няма реална правораздавателна власт, не изслушва другата страна, не вижда какви доказателства може да предложи другата страна, просто се доверява и е длъжен по закон да приеме за верни тези сметки на банката. Банката пристъпва към изпълнително дело, блокира имуществото, продава имотите и в този момент човекът вече има някакви минимални средства за защита, които съвсем не са ефективни."

Поведението на банките и монополите наистина е безгранично цинично и нагло. Как така не могат да си изълняват задълженията и да гарантират сигурността на гражданите! Като не могат, що не продават в плод и зеленчук, вместо да дерат кожи от хората с ненормално високи такси за щяло и нещяло. И да държат хората отговорни за това, че не могат да се справят сами и да разчитат измислените им книжнини, които само те си разбират, но те затрупват с цялото това безсмислие и се държат високомерно, ако се осмелиш да им кажеш, че не си специалист и не разбираш какво пише в обърканите им документи.

Хубаво е да се промени законодателството, но пък каква е гаранцията, че то ще се спазва занапред и ще ни спаси от крадливи служители, назначавани с връзки в банките от шефовете им? Носителят на Нобелова награда Андре Жид пише във „Фалшификаторите”: „Какъв е смисълът да се забрани нещо, на което не може да се попречи?”