Годишно до 5000 души напускат България

,,В миналото Западна Европа набираше трудови ресурси чрез емиграция от Централна и Източна Европа. Но емиграционният потенциал на този регион вече е изчерпан. Единствените региони, които могат да предложат младо население са Близкия Изток, Северна и Субсахарска Африка, което води вече до промяна и на социокултурния облик в Европа. Това безспорно поражда тревога сред жителите на тези държави, дали чрез този тип политика ще се решат демографските проблеми?'', обясни специалистът.

,,По тази причина бяха направени прогнози, че след 2015-2020 г. ще имаме и леко положително миграционно салдо. За съжаление тези прогнози не се сбъднаха. През последните 2 години се наблюдава известно увеличаване на миграционните загуби, но те са от порядъка на 4-5000 души годишно. Тоест не можем да говорим за големи миграционни загуби и за масово напускане на България, каквото впечатление създава изнесената от МВнР статистика'', допълни още по темата доц. Ташев.

Най-големи са били миграционните загуби в периода от 1985-1992 година, което е обяснимо заради масовото изселване на българските турци. Тогава средно годишно се изселват 66 000 души. След това миграционното салдо започва непрекъснато да се свива. Към 2013 г. имахме минимално миграционно салдо – 1100 емигранти на година. Това е може би най-благоприятният в миграционно отношение период. Това коментира в ефира на БНР доц. Спас Ташев от Института за изследване на населението и човека към БАН. Според него данните, изнесени от МВнР за броя на българите в чужбина, са изненадали научната общественост в България.