Търсят възможност за стимули за електромобили в следващия програмен период на ОП „Околна среда“

Нено Димов информира депутатите за хода на изпълнението на ОПОС 2014-2020. През май 2017 г. стартирахме с 3% изплатени суми и сертифицирани 1,3%. Към 1 януари 2019 г. вече са изплатени 16% и са сертифицирани 15%, отбеляза той.

Кръговата икономика и чистотата на въздуха с акцент върху електромобилността ще са приоритет при подготовката на следващия програмен период на Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС). Това съобщи министърът на околната среда и водите Нено Димов пред депутатите от Комисията по околната среда и водите на Народното събрание на изнесено заседание в Банско, организирано от председателя на комисията Ивелина Василева. Министърът запозна комисията с напредъка по изпълнението на ОПОС 2014-2020 г. и с хода на подготовка на следващия програмен период.

Важно е как ще се справим в график с подаването на проекти на 14-те консолидирани ВиК по ОПОС 2014-2020, за да може да защитим достатъчно голяма сума за следващия програмен период и за подобряване на водоснабдяването и пречистването на отпадъчните води, каза министър Димов. На депутатски въпрос за финансирането на пречиствателни съоръжения за малки общини от 2000 до 10 000 жители, министър Димов съобщи, че са променени правилата на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), като е дадена възможност да се финансират и проекти на малки общини.

Кръговата икономика ще е в центъра на следващия програмен период, съобщи още министър Димов. Целта е отпадъкът да се превръща в ресурс и да се минимизира депонирането. Това изисква промяна в мисленето, въвеждане на нови технологии и взимане на стратегически решения. Ще се отвори широко обхватът на програмата към повторната употреба на строителни отпадъци, на водата и на други ресурси, обясни министърът.

Проблемът със замърсяването на въздуха ще продължи да е приоритет и в следващия програмен период на ОПОС, категоричен беше министър Димов. Сега за целта са заделени 111 млн. лв., които се насочват към седем общини. Тези средства няма да са достатъчни и затова ние разглеждаме проектите като пилотни, така че след тяхната реализация да имаме основание да настояваме да се осигури ресурс в следващия период, отбеляза министърът. Той посочи, че според изчисленията на Световната банка при подготовката на Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух (2018-2024 г.) между 480 млн. и 880 млн. лв. ще са необходими за справяне с проблемите със замърсяването на въздуха. Освен за смяна на отоплителните уреди, ще опитаме да договорим средства за намаляване на замърсяването от автомобилния трафик чрез електрификация на публичния транспорт, както и за стимулиране на домакинствата за закупуване на електромобили, каза министър Димов. На въпрос на председателя на комисията Ивелина Василева за търсене на допълнителен ресурс за мерки за намаляване замърсяването на въздуха министър Димов посочи, че се търси възможност за финансиране и по програма LIFE на ЕС, както и от държавния бюджет. Според него общините също трябва да имат своя ангажимент.

Управлението на зоните от европейската мрежа „Натура 2000“ също ще трябва да се гарантира през следващия програмен период, за да се реализират програмите и плановете, които се подготвят в сегашния, добави министърът. Трябва да видим как този период може да завърши с реалното оформяне на мрежата „Натура 2000“ и с повече теренна работа, а през следващия – да се финансират консервационни мерки и да се подпомогнат местните структури, които се създават с промените в Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Министър Димов представи пред депутатите промените в закона, с които се въвежда нов подход за управление на зоните от „Натура 2000“ с акцент върху местните общности. Той предвижда създаването на нови структури, които да въведат активни мерки за управление на зоните. В тях ще се включи по-широк кръг заинтересовани страни. „От самото начало на мандата се опитвам да сложа местните общности във фокуса на политиката по околна среда. Местните общности знаят най-добре как да развиват своите райони. Целта на ЗБР е да даде повече възможности те да взимат решения“, каза министърът.