Молбите за убежище в Европа стигнаха нивото преди имиграционната криза от 2014 г.

Европейската служба констатира и спад от 40 на сто на решенията, взети миналата година по подадените молби - общо 593 500.

Молбите за убежище в Европа са спаднали до равнището си преди имиграционната криза, с почти 635 000, а шансовете за получаване на убежище са намалели до 34 на сто, според доклад на Европейската служба за подкрепа даването на убежище (ЕASO), предаде АФП.

Европейските държави са дали убежище на общо 34 на сто от внеслите молби лица на първа инстанция (бежанска или субсидиарна закрила, която дава по-малка защита), което е спад с 6 пункта в сравнение с 2017 г. Убежище са получили 87 на сто от сирийците и йеменците, 82 на сто от еритрейците, но само 4 на сто от гамбийците и 5 на сто от сенегалците. Шансовете за убежище в различните държави също варират.

Миналата година молби за получаване на убежище в европейски държави (ЕС, Швейцария и Норвегия) са подали общо 634 700 души, което представлява спад с 10 процента в сравнение с 2017 г. "Това е третата година на спад след безпрецедентния приток, свързан с имиграционната криза през 2015 г.", се посочва в доклада, публикуван тази седмица. "Върнахме се почти на нивото отпреди кризата", тъй като през 2014 г. са били регистрирани 641 000 молби за убежище, пише още в документа. Най-голям брой търсещи убежище са сирийците - 74 800 молби, следвани от афганистанците (45 300) и иракчаните (42 100). Хора от тези три държави са една четвърт от общия брой лица, подали молби миналата година.

На десето място по брой молби за убежище са грузинците с 20 000 през 2017 г. Това бележи нарастване, въпреки че шансовете им да получат убежище са едва 3 на сто. Те не се нуждаят от виза за влизане в Шенгенската зона, какъвто е случаят с 20 процента от всички молби за убежище, подадени през 2018 г. в Европа, пише в доклада.

Сред първите 10 най-често срещани националности са венецуелците, които са на осмо място. Техните молби са се удвоили и са 22 200. Иранците са пети с 25 400 молби с рязко покачване през второто полугодие, което европейската служба обяснява най-вече с това, че в периода септември 2017 и октомври 2018 г. Сърбия премахна изискването за визи, а тя е входна страна към държави от ЕС.