Молбите за убежище в Европа стигнаха нивото преди имиграционната криза от 2014 г.

Молбите за убежище в Европа са спаднали до равнището си преди имиграционната криза, с почти 635 000, а шансовете за получаване на убежище са намалели до 34 на сто, според доклад на Европейската служба за подкрепа даването на убежище (ЕASO), предаде АФП.

Европейската служба констатира и спад от 40 на сто на решенията, взети миналата година по подадените молби - общо 593 500.

Европейските държави са дали убежище на общо 34 на сто от внеслите молби лица на първа инстанция (бежанска или субсидиарна закрила, която дава по-малка защита), което е спад с 6 пункта в сравнение с 2017 г. Убежище са получили 87 на сто от сирийците и йеменците, 82 на сто от еритрейците, но само 4 на сто от гамбийците и 5 на сто от сенегалците. Шансовете за убежище в различните държави също варират.

Миналата година молби за получаване на убежище в европейски държави (ЕС, Швейцария и Норвегия) са подали общо 634 700 души, което представлява спад с 10 процента в сравнение с 2017 г. "Това е третата година на спад след безпрецедентния приток, свързан с имиграционната криза през 2015 г.", се посочва в доклада, публикуван тази седмица. "Върнахме се почти на нивото отпреди кризата", тъй като през 2014 г. са били регистрирани 641 000 молби за убежище, пише още в документа. Най-голям брой търсещи убежище са сирийците - 74 800 молби, следвани от афганистанците (45 300) и иракчаните (42 100). Хора от тези три държави са една четвърт от общия брой лица, подали молби миналата година.

На десето място по брой молби за убежище са грузинците с 20 000 през 2017 г. Това бележи нарастване, въпреки че шансовете им да получат убежище са едва 3 на сто. Те не се нуждаят от виза за влизане в Шенгенската зона, какъвто е случаят с 20 процента от всички молби за убежище, подадени през 2018 г. в Европа, пише в доклада.

Сред първите 10 най-често срещани националности са венецуелците, които са на осмо място. Техните молби са се удвоили и са 22 200. Иранците са пети с 25 400 молби с рязко покачване през второто полугодие, което европейската служба обяснява най-вече с това, че в периода септември 2017 и октомври 2018 г. Сърбия премахна изискването за визи, а тя е входна страна към държави от ЕС.