Луковмарш - шествие на омразата, не на любовта

Безразличието или нескритата подкрепа на възрастните ги лишават от коректив, а това означава, че в България днес расте поколение, склонно към шовинизъм и агресивен национализъм.

Знаят ли историята на ген. Христо Луков онези с факлите и стряскащите викове от шествията, които организират всяка година около датата на смъртта му 13 февруари, предимно в съботните почивни дни? Единици от тях може би, останалите участващи в това сборище демонстрират предимно омраза, агресивност и комплекси. БСП и ДПС пък се пробваха пак да тичат пред вятъра и излязоха с призив столичният кмет да забрани шествието. Да, ама Йорданка Фандъкова вече го е забранила. Както впрочем прави от 2014-та година насам. И въпреки това Луковмарш се прави още от 2003 година досега.

Генерал – лейтенант Христо Луков е сложна и противоречива историческа личност. Роден е във Варна, завършил е военно училище. Участвал е във войните за национално обединение от 1912 г. до 1918 г.. След тях е командир на Четвърти артилерийски полк, началник на Артилерийската стрелкова школа (1924 – 1928 г.), на Учебното отделение в Артилерийската инспекция (1928 – 1934 г.), командир на Втора и Трета пехотна балканска дивизия. Заради проявени качества и заслуги на бойното поле е награден с ордени „За храброст“ и „Св.Александър“. Той е министър на войната в правителството на Георги Кьосеиванов от 1935 г. до 1938 г. По-късно става главен водач на Съюза на българските национални легиони – крайно дясна организация, която управлява до смъртта си. Тя го застига на 13 февруари 1943 година по заповед на нелегалната по онова време БКП, предшественица на днешната БСП. Двама от червените активисти тогава проследяват генерала и го убиват в дома му.

Защото има деликатна подробност - за този вид граждански изяви, режимът е уведомителен и само в редки случаи кметът може да ги забрани. Ако го направи, както прави Йорданка Фандъкова от години насам, организаторите обжалват в съда и получават пак правото да са на улицата под уж благовидния предлог, че „само” ще положат цветя и венци на паметника на ген. Христо Луков. Бърза анкета доказа, че повечето от участниците в Луковмарш не знаят кой е генералът. Затова да припомним:

М.г. режисьорката Адела Пеева представи филма си „Да живее България”, в който е застъпена общо темата за насажданата омраза и агресията от определени групи от обществото ни, в т.ч. и Луковмарш. В кинолентата се проследява съдбата на трима млади мъже от София, Стара Загора и Пловдив, които прекрачват тънката граница между патриотизма и отявления национализъм.

От 2003 година насам се правят шествия в негова памет от националистическата организация Български национален съюз БНС-НД, с предводител Боян Расате, „Национална съпротива”, „Кръв и чест” и други, самоопределящи се като националисти. Сред тях са и членове на футболни агитки, скинари, ултраси...Или обобщено представени - това са предимно млади и недотам, объркани мъже, които търсят своята идентичност в подобни прояви. От Европейската мрежа срещу расизма ЕНАР в Брюксел също отдавна се обявиха срещу Луковмарш.

Слава Богу досега на демонстрациите, наричани Луковмарш, няма трагични инциденти. Самите участници в тях пък като че повече смятат, че са едва ли не на карнавал, отколкото на друго, се вижда от участията им в медийните репортажи. Само че карнавали се правят за добро настроение, за радост и забавление, а не за да нагнетяват агресивност и насаждат омраза. Омразата не може да прогони омраза, само любовта може да го направи, ни завеща Мартин Лутер Кинг.