Как трябва да се решават казусите с дефектни стоки?

Архаична и несъответстваща на съвременните темпове на търговския оборот е съществуващата нормативна уредба за решаването на потребителски казуси с дефектни стоки. Въпреки че в България, за разлика от много европейски държави, тя е доста конкретна. Например, в разстояние от 30 дни търговецът трябва да вземе отношение, допускат се три ремонта и след това се разваля сделката и се връщат парите. Затова съвсем адекватни са усилията на европейските институции към закономерни ходове, които да поставят потребителя „в центъра на събитията“ и той да има възможност да вземе решението какво точно би желал да получи насреща. Това мнение изрази председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов по телевизия Bulgaria ON Air.

В студиото на „Денят ON AIR“ Димитър Маргаритов припомни по повод наближаващия 14 февруари, че купените онлайн подаръци могат да бъдат заменени в 14-дневен срок. „Когато са изработени по индивидуални поръчки – например бижу по специална поръчка на клиента извън каталога на търговеца, това право не важи“, уточни той. При подаряването на ваучери поднасящите ги трябва да са наясно с периода на валидност, евентуални ограничения по отношение на продуктовите групи и т.н. „Настоявайте да Ви бъдат предоставени поне някакви компенсации, като допълнителни услуги само и само търговецът да разбере, че когато е обещал нещо, той е длъжен максимално да се придържа към него, особено когато става дума за конкретни дати и празнични събития“, посъветва председателят на КЗП за случаите на резервации на специални туристически пакети.

Маргаритов разясни, че подготвяните на европейско ниво промени целят хармонизиране на законодателствата в държавите-членки по отношение конкретно на рекламацията на дефектни стоки. Сега Директивата за продажба на стоки въвежда минимални правила, над които някои законодателства са надграждали, други са ги възприели каквито са. Той обясни, че оттам се е стигнало до известни различия, включително и в българското законодателство спрямо това в други държави. „Някъде режимът е повече в полза на потребителите, някъде центърът на тежестта е малко изместен към това търговците да имат решаващата дума при удовлетворяването на рекламациите. Всичко това налага да се направи преоценка, както се нарича течащият в момента процес и в резултат на нея да се възприемат нови правила“, посочи Маргаритов.

Председателят на КЗП подчерта, че това са проектни текстове, които предстои да бъдат гласувани в комисиите в Европейския парламент, в Пленарна зала и одобрени от Съвета на ЕС, след което има възможност за адаптиране и приемане в националните законодателства.

При настоящите правила статистиката на КЗП сочи, че в около 60% от случаите рекламациите се удовлетворяват по начин, който е приемлив за потребителите. „Но този процент би трябвало да е по-висок, тъй като останалите 40% не остават удовлетворени, дори в някои редки случаи и да не са имали съвсем право“, добави Маргаритов.

Той припомни, че спазвайки установения в закона ред – първо да предявят рекламацията пред търговеца, потребителите в никакъв случай не бива да допускат да бъдат насочвани към сервизи и трети лица, които нямат и не би трябвало да имат отношение към произнасянето по казуса и неговото решаване.