Спряха водата на единствения жител в Долно Уйно

Спряха водоподаването в кюстендилското село Долно Уйно. В пограничното село има един постоянен жител, останалите идват по празниците да си нагледат имотите.

Село Долно Уйно се намира в планински район, в Кюстендилското Краище, по поречието на река Драговищица и десния ѝ приток - река Ломница, на 25 км северозападно от гр. Кюстендил. През селото минава шосето Кюстендил - Босилеград.

"От ВиК - Кюстендил ни казаха, че няма да имаме вода, тъй като постъпленията са по-малко, отколкото приходите. Те директно заявиха, че за двама-трима души вода няма да пуснат. Затова бяхме принудени да събираме население. Ние си плащаме водата. Те са длъжни да ни я осигурят", каза жител на Долно Уйно, пред Нова телевизия.

Долно Уйно е старо средновековно селище, посочено в турски данъчен регистър от 1570 - 1572 г. под същото име. През 1893 г. селото има 6358 декара землище, от които 3542 дка гори, 1812 дка ниви, 134 дка естествени ливади, 654 дка пасища и мери и 216 дка овощни градини. Тогава там се отглеждат 366 овце, 620 кози, 189 говеда и 58 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Част от населението са сезонни работници. Развити са домашните занаяти, има воденица. В селото е открито училище през 1902 г., което от 1920 г. е в собствена сграда. Училището е закрито през 1996 г. През 1920 г. е открита пощенска станция, през 1928 г. се основава читалище "Народна пробуда". Селото е електрифицирано (1955) и водоснабдено (1962). Главната улица е асфалтирана. Построени са нова пощенска станция и ученически интернат.

Обяснението от ВиК-Кюстендил е, че в момента ремонтират двигателя на помпата. От дружеството увериха, че до края на седмицата той ще бъде пренавит. Не разполагали с резервна помпа, тъй като моделът ѝ е много стар. Жителите на селото са принудени да се снабдяват с вода от съседното село - Горно Уйно.