Безопасните отрови

Етиката на корпорациите.

Емил Йотовски

Корпорациите съществуват за да печелят. Живеят в конкурентна среда и самите те я поддържат. Никой не може да си позволи продукт, което да не е конкурентен, а за съжаление продуктите без добавки са неконкурентни.

На пръв поглед всичко е в реда на нещата. Всичко е направено както трябва. Храните са подобрени. Разбира се с подобрители.

Наздраве!

Но не се притеснявайте. Този текст не е подобрен с притеснителни ефекти и е годен за четене.

Живеем в добре уреден свят. Можем да прескочим до кварталния магазин и да си купим каквото си искаме. Да кажем кисело мляко или бира. Купуваме ги и ги забравяме в хладилника. След няколко дни се сещаме за тях. И... О, чудо! Нищо им няма. Киселото мляко е с безупречен цвят, мирис и консистенция на скоро забъркан гипс. Бирата се пени с абсолютно еднакви мехурчета и пяната не спада притеснително дълго време.

Ако някоя компания реши, че ще има печалба от зелен пчелен мед – бъдете сигурни, че от утре ще започнете да гледате 24 часа реклами за зелен мед направен от истински добронамерени зелени пчели. А за това, че е зелен ще е виновен някой подобрител, за което все още не са познати вредни ефекти.

Една стъпка по-напред седят и генно модифицираните храни. За тяхното съществуване се твърди, че това е опит да се изхрани гладуващото човечество. Само, че генно модифицираните храни не изхранват бедните страни. Тези страни продължават да са бедни и гладуващи, а генно модифицираните храни презадоволяват пазара в страни в население, което може да си плаща за тях. Защото пилета които приличат на птеродактили и чушки като спукани баскетболни топки са евтини и носят печалби.

За да се открие и докаже влиянието на някакво нетипично за природата съединение върху живота са необходими много години и хората запознати с този процес би трябвало да налагат ограничения, които превантивно да ни пазят. Само че, живеем в сладък капитализъм и една от чертите му е, че времето е пари. Никой няма намерение да го губи в безкрайни изследвания и да губи пари. За това е по лесно да се твърди, че вредни ефекти не са познати. От тук нататък се оправяйте сами.

Независимо че Световната здравна организация наблюдава процеса, това не значи ( пък и никой не го твърди), че голяма част от подобрителите не оказват някакво вредно въздействие. Удобната фраза зад която се крие несигурността е: “не са познати вредни ефекти”. Което, в никакъв случай не значи, че вредни ефекти няма. Един ден като се докаже, че някой подобрител е виновен за някое заболяване, администрацията ще изтрие изречението: “не са познати вредни ефекти” и на негово място ще впише, че от сега нататък не е така.

Това се е случвало и преди. Само за петдесет години разполагаме с примери, които трябва да ни накарат да се замислим за непогрешимостта на корпоративната наука. Непосредствено след втората световна война в Америка широко се рекламират барбитуратите, които помагат на жените да са по-спокойни и да имат по-здраво семейство. Били са рекламирани с всички сили като “хапчета на щастието”. При откриването си ЛСД е смятан за безвреден халюциноген и са го давали свободно на малки деца, а ДДТ-то за революция в селското стопанство.