„Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския…“
„… По тази стълба се разиграва безспирен карнавал на властта на човека над човека, върви манифестация от катерене, бутане, удряне и блъскане, на стремглаво изкачване и на насилствено слизане…
… Лъжа и истина разменят своите стойности с честотата на променливия ток. Ние имаме държавници, които нямат държава, личности, които нямат лица, политици, които нямат политика…
… избори, в които няма избор, съд, който сам е осъден“.
„Патриот е – душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
продава си и душата“.
„Патриот“
Христо Ботев
Захари Стоянов
Из „Задочни репортажи за България“
Георги Марков
BBC News
Ако онова е било Турско робство, това сега как да го наречем?
В последния ден на този първи за 2019 г. месец поглеждаме назад, за да видим какво ни направи най-силно впечатление в последно време. И ще разберете защо интрото на текста е такова.
Елена Йончева е завършила телевизионна журналистика в Москва с отличие. От 1994 до 2009 г. къде официално, къде – не, са двойка със Сергей Станишев, с когото се познават именно от студентските си години в Москва (не къде да е, а Москва!)
Захари Стоянов го е казал това, не аз. Нямам какво да добавя.
Малко история:
Преди повече от 40 години тези думи са били изречени, а звучат сякаш вчера…
С тоя багаж на раменете си България трудно ще се изправи.
„Инвеститорите“ тук не знаят свян и спирка, защото те са свикнали да получават каквото си поискат – както го получаваха преди, когато ги наричаха другари и се ползваха с привилегии – кой от Политбюро, кой от ЦК, кой от ДС, кой роднина техен. И сега децата и внуците им правят същото.
В България честният труд е тачен само за пред хората, но иначе завиждаме на мутрите, на измамниците, на корумпираните и си мечтаем да сме като тях. Безгранично двуличие. Защо? Защото българинът знае, че с честен труд ще получи само болести и ранна смърт, докато в нормалните държави хората с работата си (честната си работа) спестяват стотици хиляди за златните си години, а преди това си купуват къщи, коли, здравеопазване, всичко.
Георги Марков е онзи, който дълго време е наблюдавал свинщините от първия ред, самият той си е признавал, че е бил в среда, която е облагодетелствана (или прокълната, зависи от гледната точка) да вижда всички свинщини на режима и подменени човешки ценности. Подменени с психопатски желания и амбициите на сериен убиец.
Да се върнем пак на първата ни тема – „инвеститорите“. По време на Турското робство не самите турци са били „врагът“. Врагът е бил (както и самият Левски е определял) властта. Освен нея враг са били и чорбаджиите изедници. Тогавашните „инвеститори“, с други думи. Кръвопийците. Българи.
Другото, което ни се завря в очите този месец, беше скандалът около Елена Йончева и скандалът, който тя се опита да стартира с информацията за Банов. За Йончева вече писах – не искам да се повтарям. Ще отбележа само отговорите на въпросите, които ви се въртят в главата от последните два дни: Защо сега се разгласява разкритието за аферата „Ало, Банов съм“? И защо не е уведомена прокуратурата?
И това тук е така от онази заветна 1944 г., когато червеният ботуш е сгазил България. Кой вярва, че комунизмът си е отишъл през 1989 г., при положение, че техните деца и внуци пак държат властта – имат си партии, имат си фирми, с които получават пари по европроекти, имат си всичко и ще си го имат, докато са послушни пред кораба майка – онзи – дето е малко пò на Изток.
Отговорите (ще се изненадате, но) са изключително прости. Предполагам, знаете или поне се досещате какво означава Timing – избор на подходящ момент. Имали са информацията, но тя не би била полезна, ако се „изхаби“ просто така в неподходящ момент. Сега: първо идват избори, в кампания сме; второ – Йончева получи удар, трябваше да върнат удара. Целта беше постигната. Второ: ако внесеш сигнал до прокуратурата, не можеш после да разгласяваш така публично информацията и да правиш такива ефектни постановки. Просто защото информацията става следствена тайна и край. Тоест ще загубиш ефекта на рекламата.
Писна ми да говоря със заобикалки. Затова ще кажа каквото ми се върти в главата от години. Не е много трудно да станеш „голямата работа“ в която и да е сфера (дори журналистиката), когато гаджето ти е политик и баща му е от ЦК, а после самият той е… министър-председател. Когато и двамата сте закриляни, та закриляни. Когато само казваш „искам“ и получаваш. И, честно казано, някой да ти бутне запис в ръцете наготово – не е разследване, а си е чист късмет, дошъл благодарение на позицията ти; също както документалните филми не са разследване, а са си именно това – документални филми. Това правеше Йончева. А сега… сега е депутат. При (о, каква изненада!) комунистите.
Прави впечатление през годините, че тези днешни чорбаджии не умеят да работят нормално. В една нормална страна те най-вероятно ще бършат масите в закусвалня, но тук (защото са „наши хора“) са „инвеститори“. Ако инвестират в строителство, то е калпаво или бетонират плажа, или строят в защитена зона, или се подиграват с всякаква естетика в градоустройството, или рушат паметници на културата; ако инвестират в земеделие, все има документни измами за продукция, която не съществува, но са взети парите от Брюксел за нея – винопроизводител печели европари, за да посади овощни дръвчета, за да може плодовият вкус на виното му да е от истински ябълки, а не от прахчета. Посажда няколко овошки пред винпрома и ги нарича „овощна градина“, нататък продължава да блъска прахчета във виното си. Без коментар. Ако инвестира в IT, краде софтуер и идеи. Една нормална мисъл за бизнес няма, извън кражбите и измамите.
Скандалните строежи и унищожение на природата. Влязохме в полезрението дори на Би Би Си. Разбрахме, че една гора може да е, може и да не е гора. Зависи от настроението на инвеститора. И от правна гледна точка е изрядно и вярно. Разбрахме, че защитените дюни не са чак толкова защитени. Че брегът, като цяло, не е наш, а е „техен“ и, ако искат ще е земеделска земя, ако искат – открит космос.
Сменете малко имена, дати и постове и какво имаме? Съвременната ни картинка едно към едно. Едно време чорбаджиите изедници са се кланяли и служили на чужда власт и държава за лична изгода – точно както и днес, просто държавата и властта са други.
Чиновниците „изпълнители“ на тази пиеса на абсурда от десетилетия не познават срама, напротив, те вероятно са горди с това колко са изобретателни. Ако един ученик се омаже с някоя задача така, той ще умре от срам; ако един работник си свърши работата така, ще го уволнят. Но не и „изпълнителите“ – те ядат и пият за чужда сметка цял живот и се гордеят с това. Че паразитират.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)