Руска медия за събитията във Венецуела: Майдан в Каракас

С военна намеса Вашингтон би направил мечешка услуга на опозицията и "преходното правителство" на Гуайдо, поставяйки под съмнение неговата законност, смята френският латиноамериканист Оливие Компаньон.

"Нашата дипломация ще направи всичко възможно, дори мъничко от невъзможното за стабилизиране на ситуацията във Венецуела. При най-лошо развитие обаче не е изключено да понесем щети заради своята позиция", коментира Владимир Давидов, научен ръководител на руския Институт за Латинска Америка. Според него САЩ няма да предприемат въоръжена намеса във Венецуела, тъй като нямат интерес в една близка страна да избухне мощен конфликт.

След като САЩ и други страни признаха самопровъзгласилия се за президент на Венецуела Хуан Гуайдо, борбата за власт в тази страна окончателно мина на международно равнище, пише "Взгляд" в статия под заглавие "Венецуелският майдан (събитията в Киев от края на 2013 – началото на 2014 г., довели до смяната на властта в Украйна) демонстрира идването на нова епоха".

Ако Мадуро запази властта си, Русия рискува да изгуби всички пари, които е вложила във Венецуела - това мнение господства в експертните среди. Заемите, предоставени на Боливарската република, имат ниска пазарна стойност с оглед проточилата се икономическа криза в тази страна, отбелязва "Независимая газета".

Венецуелската криза не само се нарежда сред фронтовете на голямата геополитическа игра - за известно време тя може да стане и неин център, твърди руският електронен вестник.При все че САЩ и някои латиноамерикански страни допускат на думи военна инвазия във Венецуела, реални шансове за това няма. Вашингтон, Отава и няколко страни от Европа и Южна Америка наистина признаха Гуайдо за законен лидер, което им дава формален повод за намеса при молба за военна помощ от негово име. Фактически обаче никой не би тръгнал да воюва с венецуелската армия - тя далеч не е само декоративна и е вярна на президента Николас Мадуро, заявява "Взгляд".

Двувластието в Каракас разцепи международната общност, констатира "Известия, напомняйки, че според Москва признаването на Гуайдо за законен лидер нарушава нормите на международното право. Руският държавен глава Владимир Путин изрази в телефонен разговор подкрепа на Мадуро и отбеляза, че изострянето на вътрешнополитическата криза във Венецуела се дължи на "груба намеса отвън", посочва всекидневникът под заглавие "Русия предупреждава САЩ да не нахлуват във Венецуела".

Още не се знае какво очаква провалилата се държава - преврат, гражданска война или още години стабилност сред глад и мизерия. Има и друг въпрос - доколко е изгодно за Русия да подкрепя Мадуро - бивш шофьор на автобус, който твърдеше, че духът на Уго Чавес му се явява в образа на птиче и който докара страната до унизителна мизерия, през чието управление във Венецуела остана в изобилие само антиамериканската пропаганда, добавя "Лента".

Повече инвестиции от Русия е вкарал във Венецуела само Китай - според компанията "Екоаналитика", от 10 години насам Каракас е получил от китайците към 70 милиарда долара. За разлика от руските власти обаче Пекин не подкрепи категорично днешния режим, посочва "Лента". В случай на преврат новата власт във Венецуела най-вероятно ще признае и ще плаща дълговете на предишната. Но при днешната толкова явна подкрепа за Мадуро от страна на Москва ще е крайно трудно да се изгради взаимно доверие, подчертава електронният вестник.

Повечето венецуелци и армията подкрепят Мадуро и вероятно ще надвият протестиращите, ако САЩ и Колумбия не се осмелят на военна намеса, прогнозира аналитикът Сергей Марков пред "Новие известия". От друга страна, управлението на Мадуро доведе до хиперинфлация и мизерия - дори той да отблъсне протеста, след време може да се повтори нещо подобно, но в по-успешен вариант, казва руският експерт. Той предлага "Русия и Китай да образуват съвместен корпус от икономически съветници, които да помогнат на Венецуела да води една съвсем нова икономическа политика, да подпомогнат страната в излизането от кризата. Това само ще засили позициите на Русия във Венецуела", добавя Марков.

Позицията на венецуелската армия в момента е доста нееднозначна, смятат обаче експерти на "Известия". Редица висши военни категорично подкрепиха конституционния ред и лично Мадуро, но министърът на отбраната Падрино Лопес заяви само, че подкрепя конституцията, без да спомене президента. Освен това в редица региони силите за сигурност просто дадоха път на протестиращите - вслушаха се в призива на "президент номер две" да не стрелят по хората, отбелязва изданието.

Русия е сред най-големите кредитори на рухващата държава. Още от времето на нейния покоен лидер Уго Чавес Москва поддържа тесни партньорски отношения с Венецуела - руските компании имат интерес главно от богатите й петролни находища, изтъква "Лента". Освен това Венецуела е сред най-големите потребители на руска военна техника - хеликоптери, изтребители, танкове, артилерийски и ракетни комплекси. Каракас отвори в страната завод за производство на руски автомати "Калашников" нов модел - АК-103, и на боеприпаси за тях. Латиноамериканската държава плати за всичко това близо 11 милиарда долара, напомня онлайн изданието. По данни на руското икономическо министерство инвестициите на Москва във венецуелската икономика надхвърлят 4,1 милиарда долара. Тази година експерти от Русия, опитващи се от години да подпомогнат режима, дори предложиха на Каракас неформален план за оздравяване на икономиката. Неясно остава впрочем дали той би спасил положението, се казва в статията.

Според колегата му Юлий Нисневич във Венецуела "възможен сирийският сценарий - ако армията се разцепи, ще започне гражданска война", както "за жалост често се случва в Латинска Америка". "В един момент в Сирия изглеждаше, че президентът Башар Асад виси на косъм, но ние го спасихме. Естествено, всичко е възможно, но решението да подкрепим Мадуро, както подкрепихме Асад, ще бъде абсолютно безумие", заявява руският политолог. Нисневич не вярва Москва да изгради във Венецуела военна база, както в Сирия. "Подозирам, че никой всъщност няма да създаде военна база във Венецуела, защото това ще е повторение на Карибската криза от 1963 г. Мисля ,че никой няма интерес от такава ситуация", допълва той.