А чувството за самосъхранение…?

(…)

А сега си представете как Буковски или Х. Милър, Георги Марков, Фанти или Стайнбек плещят такива неща публично. Някак си не можете, нали?

Да си рискуваш (и не рядко – загубиш) живота, за да си направиш селфи… Не, не го разбирам.

Запомнете нещо много важно – децата се възпитават с модели, на които подражават, а не с думи, които да слушат и на които да се подчиняват.

По мое време също имаше фотоапарати, но никой не се сещаше да каже: „Ще се снимам/снимайте ме върху тази скала, докато стоя на един крак“ или „Ще застана върху това замръзнало езеро, за да си направя снимка“.

Повярвайте ми, вие, Инстаграм-о-Фейсбук шашавелници, сте изпуснали всички тези моменти, които споделихте с нас в мрежата, а ние им отделихме 0,4 секунди, докато скролвахме надолу. Не, не ви завидяхме; и не, не ви се възхитихме.

Поети-минималисти, а?

Само казвам.

След като направихме уточнението, че това не се отнася за споменатия случай, да продължим.

Ще оставя това малко да потъне – да си намери място в съзнанието ви.

Не искам да обвързвам това, което ще напиша, с онова, което е най-прясната връзка в момента с темата. Не искам, докато четете следващите редове, да си мислите за удавеното до Марково 15-годишно момче. Правя това уточнение, защото връзката изглежда прекалено очевидна, но освен информационния повод, друго не искам да залагам, като препратка.

Всъщност едно единствено нещо искам да кажа по темата и то не е свързано със следващите редове, а е просто скоба в началото. А именно: имайте повече доверие на хората от телефон 112. Представете си дори най-лошия случай – да не помогнат, вие ще си се справяте сами – точно както близките на покойното момче са направили. Нищо не ви спира да се опитвате да спасите дадено положение сами, докато дойде помощта, но я извикайте преди това, разчитайте И на нея. В случая децата са казали на бабата, бабата е казала на дядото, дядото се опитал сам да го извади, после чак се обадили на 112. Ценни минути на вятъра. Бог да го прости.

Днес е така – ако не го снимаш, значи не се е случило. Почти всеки ден виждам някой във Facebook да публикува снимка на залез, облаци, къщи в светлосянка или нещо също толкова „драматично и красиво“ и да плесне към него коментар: Moment (или нещо подобно). Обикновено в страните, в които този език се говори, отговорът на тази артистична офанзива е: “Bitch please!”

Един от най-известните фотографи в света и пионер на дигиталната фотография - Скот Келби, казва, че трябва да усетиш и прецениш, защото има моменти, които да изживееш с очите и сърцето си и да оставиш фотоапарата, за да не ти попречи да запечаташ момента в ума си.

Защо не може да ѝ го каже? Ако е романтик, защо не може да ѝ го напише в писмо, което да прочете само тя? Писмо… помните ли какво беше това? Защо трябва да се прави на проклет филмов герой, който играе пред публика? Интимност? Пф! Цирк. Романтика? Глупости. Постановка. А хората по света попиват ли попиват и имитират. Пластмасовото поведение.

И как едно дете ще разбере, че тъпата мания на „звездите“ да се показват, е точно това – тъпа? Не, сериозно – как ще разберат, при положение, че вие – родителите им, сте се залепили за снимките и селфитата на „звездите“ и с лиги на уста попивате всичките им щуротии? В следващия момент те излизат навън и започват да копират. Резултат? Всички го знаем. Най-малко – затъпяването. Най-много… знаете.

Имам чувството, че напоследък хората страдат от нещо необяснимо – закърняло е чувството им за самосъхранение. И ние сме вършили щуротии, и поколението преди нас, и това преди него, и това преди него и т.н., и т.н., сигурно до зората на цивилизацията. Но от време на време се появяват едни такива спадове в развитието ни и хората се проявяват като едни пораснали бебета, които бъркат в контакта. Пак сме в такава фаза явно (съжалявам за играта на думи с „фаза“ и „контакт“, беше неволно).

Мисля, че голяма вина за това имат „звездите“, които обичат да се рекламират по подобен начин, а ние им подражаваме. Но вижте – тук ключовата дума е „рекламират“; за тях това е част от играта, от бизнеса. За вас – е абсолютно нищо, освен четкане на егото.

На практика няма механизъм, с който държавата или обществото, че дори природата може да опази вашия наследник, ако той/тя е решил/а да изживее „звездния си миг“ и се хвърли в нещо необмислено и буквално и преносно застане на ръба. Всъщност има един, един-единствен закон, който е създаден да опазва човека от самия него – Законът, който го принуждава да си слага колана в колата и каската на мотора. Това е. Друг няма. Всичко останало е във вашите ръце – да го научите преди да го пуснете навън. Повтарям – детето се учи с примери, не с думи. Мислете.

Няма как да не използвам този пример: „Адриана Лима прекъсна връзката си с турския писател Метин Хара“; „По време на връзката им Метин качи в интернет редица техни интимни селфита. В едно от тях той уверяваше, че бразилската красавица го прави най-щастливият мъж на планетата“; „… той качи снимка на тогавашната си приятелка, която се е излегнала. Край снимката Метин написа: "Ако си в твоето легло, а аз - в моето, някой от нас двамата не е на правилното място. Навършва се една година, откакто те срещнах. Честита годишнина!"

Причината, мисля, се крие в мащаба на разпространението. Не си рискувахме живота, за да може после да покажем хартиените снимки на петима или десетима приятели. Сега Facebook и мрежата ни позволяват да споделяме със света. И светът да ни се възхити с палче нагоре. Еха!