Експерти виждат възможност за преход към демокрация във Венецуела

"Подкрепата на армията, венецуелският народ и международната общност ще е от ключово значение, за да може Гуайдо официално да заеме президентския пост, влизайки в ролята, която днес Мадуро се мъчи да задържи с незаконни средства", казва той.

"Сякаш се случи възраждане. Това сплоти опозицията повече отвсякога", коментира Джеф Рамзи, вицепрезидент по венецуелските въпроси в изследователския център WOLA (Вашингтонско бюро по въпросите на Латинска Америка).

Николас Мадуро започва втори шестгодишен мандат като президент на Венецуела след изборна победа, гневно оспорена от опозицията и международната общност. Въпреки това експерти хранят надежди за политическа промяна.

Според Майкъл Шифтър, шеф на мозъчния тръст "Междуамерикански диалог", председателят на парламента има законното право да отстрани Мадуро.

"За първи път от много месеци (. . .) Мадуро е в отбранителна позиция", писа Андрес Опенхаймер, уважаван журналист и експерт по латиноамериканските проблеми.

"Това, което става във Венецуела, не е държавен преврат - смята той. - Националното събрание и сегашният му ръководител Гуайдо са напълно легитимни, законодателството и конституцията са на тяхна страна."
Но скоро силата на опозицията може да бъде поставен на изпитание, предупреждава аналитикът.

А външният министър на Бразилия Ернесто Араужо разговаря същия ден с венецуелски опозиционери, с представители на САЩ и на Групата от Лима, включваща 14 страни от американския континент.
В резултат на този разговор министерството заяви, че Бразилия се стреми да подпомогне "временното президентство" на Гуайдо.

В четвъртък бразилският лидер се срещна в бразилската столица с председателя в изгнание на венецуелския Върховен съд, назначен от парламента - Мигел Анхел Мартин. Присъства и генералният секретар на Организацията на американските държави (ОАД) Луис Алмагро, който смята Хуан Гуайдо за "временен президент".

Защото в играта влезе и Хуан Гуайдо, 35-годишен промишлен инженер, превърнал се в лице на венецуелската опозиция, откакто на 5 януари стана председател на парламента. Глътка въздух за институцията, почти лишена от всякаква власт заради конституционните маневри на Мадуро.

Изправен срещу Върховния съд, повечето магистрати в който са лоялни към режима и анулират всички негови решения, парламентът разчита на три възможни опори, посочва Майкъл Матера, директор на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS).

Международният натиск върху Каракас расте, откакто през май бе преизбран човекът, управляващ с желязна ръка, но определено се засили, щом крайнодесните поеха властта в Бразилия - популистът Жаир Болсонаро споделя мнението на американския си колега Доналд Тръмп, че Николас Мадуро е "диктатор".
Последният го нарече в отговор "Хитлер на новото време".

Младият държавник вдигна залозите още малко със статия, поместена във вторник в американския всекидневник "Вашингтон пост". Той припомни конституционните положения, приканващи венецуелците да отхвърлят всеки режим, който не зачита демократичните ценности.
Гуайдо заяви, че "е в състояние и желае да поеме временно функциите на президент, за да организира свободни и честни избори".

При все че Николас Мадуро има неколцина съюзници в Латинска Америка и останалия свят, в по-голямата си част международната общност би приветствала преход към демокрация във Венецуела, смята Шифтър.
По думите му, "този процес трябва да се ръководи умело и много прозорливо да се преценяват препятствията по пътя".

С оглед на това Националното събрание смело протегна ръка на армията, като обеща амнистия на всички, които съдействат за възстановяване на конституционния ред в страната.
За Хуан Гуайдо обаче ще е нужно да го подкрепят, минавайки в другия лагер, и умерените привърженици на Уго Чавес - покойния предшественик на Мадуро, смята Рамзи.

Хуан Гуайдо постигна много само за седмици - Националното събрание обяви президента Мадуро за узурпатор, а преизбирането му - за измама, обещавайки впрочем "амнистия" на правителствените служители и военните, които откажат подчинение на силния човек в Каракас. Начинание, в което предшествениците му се провалиха и приключило за някои с изгнание или затвор.