Тестваме пет скъпоструващи молекули за мултиплена склероза, астма и оноклогични заболявания

Директорът на Университетската болница за онкологични заболявания д-р Стефан Константинов заяви, че проследяемостта на ефекта е от ключово значение за рационалното използване на средствата в здравеопазването.

„Не сме включили нито едно лекарство в приложение 1 на позитивния лекарствен списък, без положително становище от Касата. На всяко наше заседание присъства представител на касата. Той нямаше право на глас, но има право на мнение“.

„Първите 13 молекули бяха определени в края на декември миналата година. Фирмите получиха своевременно критериите за проследяване и болничните заведения, в които ще се проследява. Това е съобразено с европейските тенденции, тъй като в последните години в Европа се наблюдава много бързо навлизане на нови молекули и това често води до недостатъчно добре проучен ефект и нежелани ефекти“, каза той.

Пет нови скъпоструващи молекули за мултиплена склероза, астма и оноклогични заболявания ще се наблюдават през 2019 година за ефекта от тяхното приложение върху тежко болни пациенти. Това каза проф. Николай Данчев, председател на Националния съвет по цени и реимбурсиране, пред БНР.

Главната цел за проследяването на терапевтичния ефект от дадено ново лекарство е да се избегнат в бъдеще нежелани лекарствени реакции върху пациентите и да се установи действат ли лекарствата и дали ефектът от лечението е съпоставим със стойността им, посочи професор Данчев.

Здравният икономист Аркади Шарков е категоричен, че бъдещето за ефикасна лекарствена политика е в прилагането на оценка на здравните технологии и тригодишна проследяемост от ефекта на новите молекули. „Ключово е и въвеждането на електронизация в това здравеопазване“.

Проследяването продължава 3 години и се извършва за първи път у нас. Молекулите са от така наречената „таргетна терапия“ и твърде често става дума за терапия от втора и трета линия, обясни медикът. След 3 години ще бъде направена преценка дали молекулите остават в позитивния списък.