Проучване на "Алфа рисърч" разкрива: ГЕРБ печелят евроизборите

Електорални нагласи за Европейски избори

Дефицитът на сигурност и справедливост намира отражение в устойчиво ниските оценки на съд, прокуратура и полиция: главен прокурор 9% одобрение срещу 42% неодобрение, съд - 11% одобрение срещу 50% неодобрение, полиция - 22% одобрение срещу 38% неодобрение.

Запазва позициите си министър Екатерина Захариева (индекс 8.9), а одобрението за образователния Красимир Вълчев нараства с 8 пункта (индекс 7.1) и през декември той заема вече четвърто място, непосредствено след външния министър.

Президентът Румен Радев запазва позитивен баланс в личния си рейтинг, но за период от три месеца губи 5 пункта одобрение и за първи път от встъпването му в длъжност положителните оценки за неговата дейност са под границата от 50 на сто (47% одобрение срещу 17% неодобрение). Категоричната подкрепа от широки социални групи, на която се радваше в първите две години от своя мандат, намалява и се съсредоточава предимно сред симпатизантите на БСП и ДПС. Това сочат данните от обобщаващото за 2018г. проучване на "Алфа рисърч".

В края на една година, маркирана от успешното Европредседателство, но и от вътрешно-коалиционни напрежения и скандали, регистрираме нарастваща критичност към изпълнителната власт: 17% положителни срещу 45% отрицателни оценки. Стабилно зад кабинета застават единствено привържениците на ГЕРБ, докато намалелите симпатизанти на Обединените патриоти имат силно поляризирано отношение към него, в зависимост от това, коя от партиите в малката коалиция подкрепят.
След юни 2018 настъпва обрат и в персоналния рейтинг на премиера Бойко Борисов: 30% одобрение срещу 37% неодобрение и 33% неутрални оценки. Въпреки запазващото се по-високо лично доверие в сравнение с това към коалиционния кабинет, тази тенденция вещае напрегнати месеци за правителството, което се нуждае от рестарт на общественото доверие.

Имайки предвид тези ограничения, една ранна диагностика на състоянието на политическите сили преди ключовите за завършека на управленския мандат европейски избори, показва следната картина:
В края на декември готовност да гласуват за представители на България в Европарламента заявяват 48.2% от избирателите, а всеки втори или не възнамерява да участва, или не е решил как точно ще постъпи. По-ниската активност води до силно сближаване на позициите между ГЕРБ (16% от всички избиратели или между 32 и 34% от гласувалите) и БСП (14.9% от всички избиратели или около 30-32% от гласувалите). Така, към момента ГЕРБ запазва крехко предимство пред основния си опонент, но икономическата ситуация в страната, както и мотивацията на неговите разнородни избиратели, сред които има както европоддръжници, така и евроскептици, ще са ключови за крайния му резултат. БСП също не е особена убедителна в мобилизацията на своя вот, но превръщайки изборите в тест за или против правителството, успява да задържи лоялния си електорален кръг от симпатизанти.

Както показват и предишните проучвания, най-неудовлетворени остават българите от работата на парламента. Положителните оценки за дейността му се свиват до критичните 8 на сто, като дори симпатизантите на партиите от управляващото мнозинство не намират основание да смекчат силното си неудовлетворение.

Личното доверие към политическите лидери е един от най-големите капитали в политиката, фокусиращ променливата динамика на обществените настроения. В този смисъл, определено може да се каже, че в края на 2018-та капитал губят почти всички политически играчи - и тези от управляващото мнозинство, и тези от опозицията. Бойко Борисов остава най-одобрявания лидер на политическа партия, но персоналният му рейтинг е в негативен тренд (спад от 32.8% до 30.1%). Положителните оценки за Корнелия Нинова също намаляват, като за първи път през последните две години падат под 20 на сто (от 22.2% на 19.4%). Логично, предвид ожесточените скандали и взаимни обвинения, най-силна е ерозията на доверието към лидерите на Обединените патриоти: Красимир Каракачанов губи седем пункта (от 23.4% на 16.3%), В. Симеонов шест пункта (от 11.1% на 5.1%), Волен Сидеров също остава със силно ограничена подкрепа от 4.9%. Повишението на цените на горивата в края на миналата година и възродената активност на Веселин Марешки по тази тема, го връща обратно в публичен оборот и му носи одобрение от 13.8%.

Оценката за работата на министрите, включително за част от определяните като най-успешни, следва същата повишена обществена критичност. Лидер сред членовете на кабинета остава вицепремиерът Томислав Дончев, въпреки че гасенето на няколко правителствени пожара в късната есен, водят до първи от началото на мандата спад в индекса за дейността му (от 20.3 до 16.7). Макар че запазва втората си позиция, намалява одобрението и за спортния министър Красен Кралев (индекс от 14.5).

Предвид предстоящите през май избори за Европейски парламент, "Алфа рисърч" започва проследяването на електоралните нагласи на избирателите именно за този вот. Данните от настоящото проучване не са сравними с предишни данни на агенцията, касаещи парламентарен вот, поради три основни причини: по-ниската активност на евроизборите; малкия брой мандати за България – 17, който формира по-висок праг (5.88%) за спечелване на мандат в сравнение 4%-та бариера в изборите за Народно Събрание; неяснотата кои партии и в каква конфигурация ще участват в европейските избори.

При цялостния отлив на доверие към парламентарно представените партии и техните лидери, все по-важен става въпросът успяват ли водещите политици от извънпарламентарните формации да привлекат подкрепата на разочарованите. Проучванията все още не открояват партия или лидер, с които широки обществени групи да свързват своите очаквания. Същевременно обаче, част от тях получават одобрение, идентично с това за парламентарно представени партии. Доверие в съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов заявяват 11.3% от пълнолетните българи. Положителното отношение към другите двама съпредседатели на коалицията е 5.7% за лидера на ДСБ Атанас Атанасов и 5% за лидера на „Зелените“ Владислав Панев. Други десни лидери като Николай Ненчев на БЗНС (6.1%) и Румен Христов на СДС (5.5%) се ползват със сходни нива на подкрепа. Може да се предполага, че разединени, също както и партиите от „Обединените патриоти“, тези формации имат доста по-ниска подкрепа, отколкото, ако изградят обща платформа и действат единно по решаването на значими проблеми, засягащи широки обществени групи. Вляво, лидерът на АБВ Р. Петков получава одобрението на 8.1% от избирателите.

Съществена ерозия е налице и при двама доскоро рейтингови министри – военният Красимир Каракачанов, бележи спад от почти 9 на сто в резултат от конфликтите между лидерите на Обединените патриоти и скандала около Агенцията за българите в чужбина. Аналогична е тенденцията в оценката за финансовия министър Владислав Горанов (спад от 7 пункта в индекса) след публичното тиражиране на информацията за ползваното от него жилище.