"През първите седем часа след сблъсъка, въздействието на цунамито от Чискулуб е между 2500 и 29 000 пъти по-силно от това през 2004 година в Индийския океан" , обясни Моли Рейндж от Университета в Мичиган - водеща на изследването, представено на годишната среща на членовете на Американския геофизичен съюз, а публикацията предстои. За компютърното моделиране екипът се е обърнал към Брандън Джонсън - асистент от Университета в Род айлънд, изучаващ образуването на кратери.
Американски геофизици пресъздадоха с компютърна симулация гигантското цунами, предизвикано от метеорита, паднал в областта на Мексиканския залив преди над 65 милиона години, съобщи Лайв сайънс..
Джонсън е създал два компютърни модела. Първият демонстрира ситуацията 10 минути след падането на метеорита, когато той се е врязал в земната повърхност на дълбочина около 1,5 км - в близост до полуостров Юкатан. Вторият модел показва как се е разпространило цунамито. В Мексиканския залив то се е движело с първоначална скорост от 143км/ч и височина на вълната 1,5 км, която намалява до 100 м в някои области. В северната част на Атлантическия океан и в южната част на Тихия океан височината на вълната е 14 м, а в северния Пасифик - около 4 м. За сравнение, най-високата вълна от цунами, измерена в днешно време в Южното полукълбо е 23,8 м в Нова Зеландия през май 2018 година.
Метеоритът Чиксулуб - с диаметър от 14 км - е последван от цунами с километрични вълни по цялата Земя. Падането на метеорита е една от хипотезите за измирането на динозаврите в края на кредата. Освен цунами, Чискулуб е предизвикал изхвърляне на горещи скали и множество прахови частици в атмосферата.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)