Къде е Българският хелзинкски комитет да защити човешките ни права, когато роми издевателстват над свои български съграждани? Знаете ли за случай, в който българи организирано или поединично целенасочено са пребивали роми? Или тази организация се самосезира по повод само на засегнати права на един единствен етнос?!
Цигани пак пребиха и вкараха в болница свой сънародник – български гражданин, военен от пловдивското село Войводиново. Там назря веднага напрежение, тъй като пронационалистически настроени хора тутакси скочиха срещу произволите на ромите, които не са от вчера и днес, жандармерия и полиция блокираха района.
Бързам още в началото да уточня, че спор няма – има и читави и съвестни роми, познавам такива. Но те са малцинство и не за тях става дума тук. А за онези, които продължават да не спазват никакви правила и закони в обществото. Които живеят със заучена безпомощност и паразитизъм и нито искат да учат, нито да работят. Изглежда с това е безсилна да се справи не само държавата, а и безбройните граждански организации и партии.
Да се надяваме, че този път няма да се стигне до лавиноразрастващи се протести срещу беззаконията, вършени от цигани. Странно, но полицейските сводки са пълни с произшествия, в които роми бият българи и няма в последните години нито един отразен случай на посегателство на българин срещу циганин. За обратното знаем, аналите помнят за нападения на роми срещу българи - в Столипиново, в Монтана, във Врачанско, в Мъглиж, в Айтос, в село Победа, в Кюстендил, в Карловско, в Дряново, в Славяново и т.н. и т.н.
Мнозина побързаха да сравнят сегашният цигански произвол със случилото се пак в пловдивско село – Катуница през 2011 година. Преди 8 години в иначе плодородният район избуяха локални размирици срещу фамилията на сочения за цигански бос Цар Киро – Кирил Рашков. Хората от Златна Тракия тогава поискаха наглите членове на тази „царска” фамилия да бъдат изселени. Повод за гнева на местните и размириците стана убийството на младеж от селото, извършено от близки на Кирил Рашков.
Можем да припомняме още много случаи, насадили чувство на страх и безпомощност в гражданите, но струва ли си, щом няма полезни изводи и наложени практики след тях? Нормалните човеци обаче не спират да се питат – кой е етнически репресиран на тази територия и кого точно защитават правителствени и неправителствени организации?!
По-паметливите не могат да забравят фрапиращото убийство на историка проф. Станимир Калоянов през май 2005 г. в столичния квартал „Захарна фабрика”, нападнат и убит по жесток начин от цигани. Повториха набезите си само три години след тази зверска саморазправа.
Потресаваща смърт застигна и достолепната 94-годишна преподавателка по пиано Емилия Бузова, пребита безмилостно от някакъв ром през 2015 година. Жената агонизира 25 дни след побоя. В трогателно писмо до внучката си Милена Нейова тя написа: „Не всичко, което исках и имах, ми трябваше. По пътя на желанието за ѝмане човек става груб, завистлив, зависим, лаком, с една дума – нещастен човек! Е, за какво ми беше всичко това? В края на дните си съм… Бих искала да ми разрешиш да взема приспивателни, да легна на леглото в скута ти, да ме прегърнеш и така да си отида. Така няма да ме е страх. И ти не трябва да се страхуваш.”.../публикувано в сайта „Гласове”/.
Протестите срещу произволи, вършени от роми, тогава се разрастнаха в цялата държава. В годишният доклад за правата на човека на Български хелзински комитет от 2011 година се заключава, че вълненията са „най-масовата публична изява на расова дискриминация през годината“...
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)