АБВ: Колко пари са изразходвани за подготовката на Пловдив за Европейска столица на културата?

„Когато тръгваш да правиш нещо такова на открито, ти поемаш ангажимент „да поканиш“ и облаците и лошото време. Датата беше определена предварително, което значи, че от кмета на Пловдив зависи, кое ще бъде мястото избрано за церемонията по откриването на събитието. Аз си мисля, че да поканиш хората на площада на открито през януари месец не е добро решение. Даже нещо повече, да рискуваш да поканиш хората тогава, когато е по-очакванода е студено и да вали дъжд или сняг е безумие. Има няколко възможности това мероприятие да се проведе на закрито в Пловдив. Това решение е обида за тези, които ще участват в програмата, но е обида и за зрителите. Да изкараш тези хора да треперят от студ през месец януари, само защото нямаш акъл да се сетиш, че в града има няколко помещения, които събират по около 5 000 души, да ги изкараш само заради презумпцията, че може да събереш 50 000 на открито – не знам какво е това“, посочи той.

„Ние не разбрахме, освен тази тридесет метрова кула, която ще бъде демонтирана след няколко дни, какво ще остане като принос за инфраструктурата на Пловдив? Много се обясняваше, че номинацията на града за Европейска столица на културата е повод той да бъде развит. Цялата културна програма е насочена към откритите пространства. Личи си, че е наблегнато над приобщаването на околната среда към този културен празник, но на нас малко ни липсват събитията, които са разположени в зали, в читалища и т.н. Никъде не можахме да намерим отговор на един много съществен въпрос, колко струва подготовката и провеждането на Пловдив ЕСК – 2019? Колко от тази сума ще бъде отделена за изграждането на устойчиви инфраструктурни проекти за града и кои поименно са тези проекти ? Чухме и че някой от тези проекти няма да бъдат реализирани. Затова питаме кои са те, защо няма да бъдат осъществени и какво ще стане със средствата, които предварително са заделени за тази дейност“, посочи още проф. Халачев.

„Още преди година алармирахме, че в Пловдив нищо не се върши относно подготовката на града за Европейска столица на културата. За този период правителството, народните представители от региона и на първо място общината не направиха нищо“, заяви в заключение Румен Петков.

„Тази сума е дадена в рамките на три години. За кино „Космос“ първият милион е даден през 2017 година, а вторият през 2018 години. Знаем обаче, че там нищо не се случва. С 3,5 милиона лева е финансирана и галерия „Гладстон“, чийто строеж също се бави. Предвидени са и пари за разширение на Градската художествена галерия, а 7,5 милиона лева са дадени за площад „Централен“. Както виждаме обаче нищо от това не е налично към момента и едва ли ще бъде функционално до края на 2019 година. Затова отново повтаряме въпроса, колко ще струва това на пловдивчани? Как ще бъде усвоено във времето? И всъщност ще бъде ли създадена трайна културна инфраструктура, която да остане в наследство от номинацията на Пловдив за Европейска столица на културата?“, попита координаторът на ПП АБВ за гр. Пловдив адвокат Георги Илчев.

Има ли решение на ОС на Община Пловдив, с което кратко и ясно се одобрява цялостната програма, бюджета и плана, по който ще се реализира номинацията на града за Европейска столица на културата? Това попита по време на пресконференция председателят на Гражданския съвет към ПП АБВ проф. Любомир Халачев.

Коментар по темата направи и председателят на Алтернатива за българско възраждане Румен Петков. Според него решението церемонията по откриването на Пловдив – Европейска столица на културата за 2019 г. да бъде на открито е недалновидно, предвид зимния сезон, в който се намираме.

От АБВ посочиха с конкретни примери редица проекти, свързани с номинацията на Пловдив за ЕСК, които или се бавят, или няма да бъдат осъществени, въпреки първоначално заявените намерения и факта, че държавата е отпуснала около 20 милиона лева за осъществяването им.

По думите му АБВ има конкретни предложения за допълнения към културната програма на Пловдив. Той припомни, че града е бил традиционен домакин на конкурси като „Златен ритон“ и „Златна ракла“ (закрит през 2009 г.), които могат да бъдат включени в програмата на града, както и че тази година се навършват 90 години от рождението на Йордан Радичков, чието световно признато творчество може да бъде представено по време на събитието, например чрез театрална постановка.