От народната носия до военната униформа – пътят на един бъдещ лекар под пагон (снимки)

Затова за нея вариантът „Терминал 2” не съществува...

„Смятам, че всеки, който е започнал да учи военни научки, е готов да поеме рисковете. Освен това, обучението във Военноморското училище е на световно ниво, така че от тази гледна точка мисля, че получим необходимите знания и умения как да се справяме в рискови ситуации”, убедена е Мартина.

От 2017 г. България, по примера на много други страни, започна да обучава студенти по специалност "Военен лекар". Това стана възможно след тристранно споразумение между Военномедицинска академия, Военноморското училище и Медицински университет-Варна.

А стресовите ситуации и натовареното ежедневие, което съпътства едновременно обучението в две висши училища, бори с хубави книги и музика. Срещите с приятели и рахзодките сред природата също я разтоварват. Но най-голямата й „утеха” са танците.

Въпреки трудния път, който е избрала, въпреки лишенията в личен план, които е трябвало да направи и които ще съпътстват живота й и занапред, Мартина не съжалява за избора, който е направила. Напротив, мотивира се още повече, когато се сети защо е тръгнала по него.

Какво кара един млад човек да се хвърли в дълбокото и да поеме по трудния и неотъпкан път на това предизвикателство пред Novini.bg разказва един от курсантите във втория випуск военни лекари Мартина Москова. Тя не е от род на военни. Не е трето поколение лекар, нито второ - в семейството си няма медицински лица. Дълги години нейна „униформа” е българската народна носия. На сърце са й хип-хоп танците, покрай които печели много състезания. Не се е замисляла дали медицината е детската й мечта или по-скоро осъзната такава. Факт е обаче, че в медицината вижда единствения път за професионалното си развитие. Затова и още в гимназията за нея друга алтернатива не съществува. Реализирането на тази мечта идва след здраво учене и усилен труд: „Трябваше да направя и сериозни компромиси със социалния си живот, но не съжалявам, защото резултатът е на лице”, споделя Мартина. Издръжливостта, организираността и изпълнитеността са й помогнали в подготовката при кандидатстването. Образът на военния лекар тя доизгражда добавяйки и други качества като съпричастност, дисциплина, смелост и готовност да рискуваш здравето си и дори живота си, за да помогнеш на нуждаещия се, изпълнявайки военния си дълг.

Разбира се, колкото и нахъсана да се чувства, Мартина не крие, че дължи много на родителите си и на подкрепата, която са й оказали, когато е избрала да стане лекар под пагон: „Близките ми са патриоти и моето решение да съчетая медицината със службата на Родината ги направи особено горди и щастливи”. Изпитанията пред Мартина и нейните колеги обаче тепърва предстоят. Тя е наясно, че за да излезе достатъчно подготвена за полевата болница и бойното поле, я чакат още много безсънни нощи над учебниците и немалко военни учения... Страх няма, а желание и мотивация не й липсват.