Проф. д-р Цекомир Воденичаров е предложен за удостояване с орден „Св. Св. Кирил и Методий“

Носител е на високи призове и отличия за постигнати научни, експертни и обществени постижения като „Златен Хипократ“, „Златна Панацея“ и др.

Под научното му ръководство през годините защитават докторски дисертации и дипломни работи стотици утвърдени през годините здравни политици и мениджъри.

Правителството предлага на президента на Република България да издаде указ за награждаване на проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн, с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ огърлие за значимия му принос в областта на медицинската наука и в утвърждаването на факултетите по обществено здраве в системата на висшето образование в Република България, съобщават от правителствената информационна служба.

Проф. Воденичаров е роден през 1949 г. в гр. София. През 1973 г. завършва с пълно отличие медицина в Медицински университет - София. През 1979 г. придобива специалност по социална медицина. През 1980 г. екандидат на медицинските науки, а през 1989 г. доктор на медицинските науки. Избран за доцент и зам.-декан на Медицински факултет при Медицински университет - София; ръководител на Секция по медицинска етика в Катедра по социална медицина на Медицински факултет - София. През 1995 г. е избран за професор в Медицински университет - София. Ръководител на Катедра по социална медицина и здравен мениджмънт на Медицински факултет София. Преминава през множество специализации и курсове в чужбина. През 2001 г. проф. д-р Воденичаров е избран за Декан на създадения от него Факултет по обществено здраве към Медицински университет - София, където въвежда и утвърждава теорията и практиката на новото обществено здраве в България. По негова инициатива е подпомогнат процесът по създаването и на други факултети по обществено здраве в страната. Активна е и ролята му в процеса по установяване и изграждане на международното сътрудничество на Факултета по обществено здраве, чрез контакти с водещи академични структури в областта на общественото здраве. Автор е на повече от 300 публикации и 12 монографии.