НОИ олекна с 6,7 млн. лв. за трудови злополуки

6,7 млн. лв. е изплатил Националният осигурителен институт (НОИ) на служители, пострадали на работното си място. Това става ясно от предоставени данни от осигурителния институт за деветмесечието на 2018 г. за „Монитор“.

В сравнение със същия период на миналата година разходите по това перо са се увеличили с 540 171, а спрямо 2015 г. с 1,5 млн. лв. Ръстът се дължи не толкова на повечето злополуки, колкото на увеличението на размера на компенсацията, заради по-високите заплати, обясниха от НОИ. Обезщетението е в размер на 90% от среднодневното брутно възнаграждение на работещите.

За деветмесечието на тази година такъв тип компенсация са получили 2201 българи. За сравнение - за същия период на миналата година те са били с около 100 по-малко, а през 2015 г. със 732-ма повече. Рекордьори по трудови злополуки през настоящата година са столичани, пловдивчани, варненци и старозагорци, който представляват 56 на сто от общия брой на инцидентите. Най-малко пострадали е имало в областите Ямбол (13), Кърджали (11) и Силистра (4). Същевременно в 8 от 10 случая инцидентът се е случил по време на изпълнение на служебните задължения. На път за работа пък са станали едва 391 произшествия.

Статистиката показва, че жертви на инциденти стават хора с трудов стаж между 10 и 20 години. Най-предпазливи се оказват тези, които са се трудили повече от 40 години. Същевременно мъжете два пъти по-често от жените са участници в произшествия. За всяка злополука работодателят трябва да уведоми НОИ до 3 дни след инцидента. В случай, че началникът не информира института, пострадалият може да подаде сигнал в срок от 1 година. В тези ситуации служители на НОИ и Главна инспекция по труда (ГИТ) разследват предприятието. Държавните контролни органи задължително проверяват инцидентите с фатален край - тези, при които има повече от трима пострадали или могат да доведат до инвалидност.

Тези, които са избрали да бачкат на черно, в случай на злополука, законово няма как да защитят правата си. В топ 10 на икономическите дейности, в които се случват най-често злополуки, са още сухопътният транспорт, хуманното здравеопазване, търговията и добивът на метални руди. 66 са били смъртните случаи в следствие на трудова злополука през деветмесечието на 2018 г., като 52 от тях са станали на работа. Родните служители пък са загубили 119 572 календарни дни.

Традиционно чиновниците са първенци по инциденти, като те изпреварват далеч по-рискови професии като строители и миньори. „Административните служители водят в статистиката, защото в тези дейности работят голям брой осигурени лица, т.е. има изградена система за регистриране и отчитане на трудовите злополуки, което гарантира декларирането им. Докато в другите браншове броят на тези, които работят без договор, е голям, което води до липсата на данни за инциденти“, посочват от НОИ.