Кои християни са забранявали Коледа? През какви метаморфози е минал Дядо Коледа? И други любопитни истории

„Бе вечерта преди Коледа и цялата къща заспала,
Никой и нищо не мръдва, ни мишка дори не пробяга
Над камина чорапчета грижливо качени
Очакват Свети Николай там скоро да слезне…“

Pixabay

И бе вечерта преди Коледа

Публикувана за първи път през 1823 г., тя се превръща в култов текст, познат на малки и големи, препрочитана и предавана от поколение на поколение – отначало в САЩ, но по-късно из целия англоезичен свят, а днес – по цялата Земя.

Да хвърлим едно око на други коледни традиции.

Има известни съмнения за авторството на Клемент Муур, има много доказателства „за“ и „против“, но това съвсем не е целта ни днес. Ще оставим на учените да се ровят в тях, ние ще погледнем самата поема.

Имаме, разбира се, и романтиката на съвсем пресния сняг по улиците. Задължителен детайл за всеки коледен филм и днес.

Именно заради всички тези неща, много християнски общества са отказвали да приемат Коледа за техен празник.

От тази поема насетне много от най-съвременния образ на Дядо Коледа започва да се утвърждава.

Това са първите редове от световноизвестната поема „Визита от Свети Николай“, станала по-известна като „Бе нощта срещу Коледа“, писана от Клемент Муур. Вчера споменахме за нея, но не ѝ отделихме достатъчно място. А тя го заслужава.

Има и още една магия, описана в поемата, която се появява до ден днешен в приказки, книги, филми – Добрият Старец си отива, както е дошъл – през комина. Но за да полети, прави нещо, което е познато на всички деца (дори и порасналите): кимва и почуква с пръст носа си, за да се случи магията за излитане.

Много по-късно, когато вече из цяла Германия се украсяват елхи, традицията се пренася и в Англия. Това става през 1761 г., след като германската херцогиня Шарлота фон Мекленбург-Щрелиц се жени за английския крал Джордж III. Тя, между другото е баба на кралица Виктория.

Но… Св. Николай е описан като дребничък (макар и шишкав) елф. Но за онова време съвсем не е ненормално образът му да е такъв. Преди да се утвърди съвременният му вид, Дядо Коледа е описван как ли не – елф, Северногермански ловец, облечен в кожи, епископ, висок и слаб мъж и още много.

Според една легенда поемата се родила в главата на Муур по време на студен зимен ден, докато обикалял с шейна, за да пазарува. Вдъхновението му за образа на Св. Николай бил местен майстор от холандски произход, както и, разбира се, самият Свети Николай, познат от легендите, приказките и преданията.

В едно от най-старите издания на поемата в самостоятелна книжка (1849 г., Ню Йорк, от издателство „Сполдинг и Шепърд“, „Бродуей“ 189½) има илюстрации, а в тях две неща правят голямо впечатление на днешния читател: Св. Николай (Santa Claus) е дребничък (както е описан в текста) и трябва да стъпи на столче, за да стигне чорапите, закачени на камината; и другото е, че къщата и околните на нея съвсем не са каквито Холивуд е свикнал да обрисува, за да ни създаде настроение „подобно на картичка“ – с големи дворове, далеч една от друга. Съвсем не. Къщите са залепени една до друга и приличат повече на малки блокчета. Но това е нормално за Ню Йорк, а всичко около поемата, от автора, през първата публикация, до масовото разпространение, е свързано с Ню Йорк.

В нея се разказва за това как един баща случайно се събужда на Бъдни вечер и така вижда как Свети Николай (Дядо Коледа) спира пред къщата, слиза през комина, оставя подаръци за децата и после излита обратно през комина. Преди това Св. Николай забелязва, че е наблюдаван, само се усмихва и продължава заниманието си.

В поемата се споменават няколко неща, които и до ден днешен са част не само от образа на Дядо Коледа, но и от коледните традиции по света (разпространявайки се, естествено, откъм Америка и завладяващи Земята). Описанието на Муур (или който и да е наистина авторът на поемата) оставя една от най-трайните следи в съзнанието на човечеството.

В ритуалите на Коледа има преплетени и други езически ритуали: подаръците – от римските Сатурналии (Нова година), Старогермански обичай за празнуване на слънцестоенето, целувките под имела, бъдника… който всъщност на английски се нарича Yule log, което идва от името на празника Yule – англосаксонски зимен празник. Днес думата е също така и синоним на Коледа в англоговорящите страни.

И до ден днешен се правят филми, в които някой (е, вече обикновено са детски персонажи) някак успява да се събуди и види Дядо Коледа и завинаги да повярва в доброто. Макар и преди да е съществувала легенда, че Добрият Старец кръстосва света с елени, дотогава имената им не са били така категорично съобщени: Дашер, Денсър, Пранцер, Виксен, Комет, Кюпид, Донер и Блитцен.

Илюстрация на британското кралско семейство, стоящо до украсената си елха в замъка Уиндзор, се появява в Illustrated London News (първото илюстровано новинарско списание в света) през 1848 г. Леко модифицирана версия на изображението е публикувано в САЩ през 1850 г. След две десетилетия коледното дърво вече е нещо обичайно за Америка.

Именно бъдещата кралица Виктория през 1832 г. описва своето невероятно изживяване през детството и младежките си години, когато около нея е имало коледни елхи. Украсени със свещи и с подаръци, сложени под тях. След като тя самата се жени за германския си братовчед Принц Албърт, традицията с украсяване на коледни дръвчета вече е разпространена масово из Англия.

Коледното дърво. Всички са единодушни, че традицията идва от Северна Европа, а повечето учени залагат на Германия. Дори има предположение за съвсем конкретно място, на което се е появило първото украсено коледно дърво. Страсбург. И по-точно Катедралата на Страсбург – през 1539 г., когато градът е именно германски, а не френски.

След това: описанието на Добрия Старец е почти (почти!) същото както и днес: червените бузи, весел, шишкав. Тук има един детайл, който е типичен за времето си: Св. Николай е с лула – това е образът и от илюстрацията на Томас Наст – най-известната за повече от век, след което художникът Сънблом я взема (1931 г.) за свое вдъхновение, заедно с поемата „Бе нощта срещу Коледа“ и, „стъпвайки“ на тях, създава най-новия Santa Claus, който е рекламно лице на Кока-Кола.

Смятали са, че няма никакви доказателства, че тогава е наистина Рождество. Освен това са знаели със сигурност, че именно на 25 декември древните римляни са почитали рождения ден на бога на слънцето. 25 декември е денят на зимното слънцестоене. Факт е, че още от 3 век християните са спорили за рождения ден на Христос, като предположенията са варирали от януари, през април, през ноември, чак до декември. В деня на зимното слънцестоене обаче има скрита много символика. Например, че дотогава денят намалява и това е най-краткият ден в годината, но след това започва да се увеличава и да върви към победата на светлината над мрака. Ражда се светлината, която в един момент ще надвие мрака.