Държавният глава Румен Радев наложи вето на разпоредби от промените в Наказателния кодекс, касаещи отлагане до 48 часа на уведомяването при задържане на лице. По този начин той върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
До момента парламентът е подкрепил само едно вето на президента - върху Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Мотивите за налагане на вето върху разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс:
С промените се дава възможност за отлагане до 48 часа на уведомяването при задържане на лице. Още по-тревожна е възможността задържани непълнолетни лица да бъдат в неизвестност за техните родители в срок до 24 часа.
В приетия закон хипотезите, представляващи изключение от правилото за задължително уведомяване, са неясни, понятията са общи и непрецизни и дават неограничена свобода на органите на досъдебното производство по своя преценка да дерогират европейските и международните стандарти. Те ще могат да се тълкуват широко, след като законодателят не дефинира прецизно лицата и не конкретизира престъпленията (например тероризъм, организирана престъпност и други форми на усложнена престъпна дейност). Открива се възможност за непропорционално засягане на права и се създава риск изключението да се превърне в правило. Това не съответства на конституционната повеля да не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието (чл. 31, ал. 4) и не изпълнява изискванията за транспониране на Директива 2013/48/ЕС. Ефектът от отлагането да се уведоми „конкретно лице“ за задържането може да засегне и други конституционни права, като например правото на труд в случай на неуведомяване на работодателя за задържането.
Европейският съд по правата на човека е имал повод да отбележи, че с оглед дълбоката тревога, която може да предизвика внезапното изчезване на член на семейството дори и за кратък период от време, на задържаното лице следва да се осигури възможност да се свърже бързо с близките си и това произтича както от редица международни актове, така и от релевантните норми на националното законодателство (Lebois v . Bulgariа, § 53). Още по-тревожно е въвеждането на подобно ограничение спрямо задържани непълнолетни, което позволява до 24 часа да не бъдат уведомявани за задържането им техните родители или попечители и директора на учебното заведение, в което те се обучават (§ 7, т. 19 относно чл. 386, ал. 5 НПК). Не мога да се съглася с такова ограничение предвид Конституцията, която вменява на родителите да се грижат за децата си до тяхното пълнолетие и задължава държавата да ги подпомага (чл. 47, ал. 1).
Конституцията вменява на родителите да се грижат за децата си до тяхното пълнолетие и задължава държавата да ги подпомага. Президентът подкрепя усилията и мерките в борбата срещу тероризма, организираната престъпност и други форми на усложнена престъпна дейност като уместни и оправдани, но не е съгласен с подхода на законодателя. Без да е очертан кръгът на лицата и на конкретните престъпления, за които може да се отлага уведомяването, се открива възможност за непропорционално засягане на права и се създава риск изключението да се превърне в правило. Спазването на високи стандарти за защита на основните права на гражданите е неизменна насока в развитието на европейските правни системи.
Новата уредба допуска уведомяването за задържане да може да се отложи за срок до 48 часа, „когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или когато е наложително предприемане на действия от разследващите органи, чието възпрепятстване би затруднило сериозно наказателното производство“.
Подкрепям всички усилия и мерки в борбата срещу тероризма, организираната престъпност и други форми на усложнена престъпна дейност, за които считам приетите промени за уместни и оправдани. Не съм съгласен, обаче, с подхода на законодателя, който не очертава кръга на лицата и на конкретните престъпления, за които може да се отлага уведомяването.
При същите хипотези и с цел да се защити най-добрият интерес на задържан непълнолетен, уведомяването по новата уредба може да се отложи за срок до 24 часа. За сравнение - досегашната уредба изисква незабавно уведомяване на семейството на обвиняемия за задържането му и, ако обвиняемият желае – на работодателя (чл. 63, ал. 7 НПК), а по отношение на непълнолетните незабавно се съобщава на техните родители или попечители, както и на директора на учебното заведение, когато задържаният е ученик (чл. 386, ал. 4 НПК). Така с възможността за отлагане новата уредба въвежда изключения от съществуващите досега правила за уведомяване при задържането.
Република България е демократична и правова държава и повече от десетилетие е член на Европейския съюз, като споделя целите за поддържане и развитие на пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Отстояването на високи стандарти за защита на основните права на гражданите е неизменно условие за развитие на европейските правни системи. За повишаване на доверието в наказателното правосъдие на държавите членки, което да доведе до по-ефективно съдебно сътрудничество, в Европейския съюз са установени минимални правила във връзка с правото на достъп до адвокат в наказателното производство, правото на уведомяване на трето лице при задържане, както и правото на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане.
Следва да се подчертае, че правото на уведомяване е част от гаранциите за задържаните лица срещу малтретиране, признати в практиката на Европейския съд по правата на човека. Тази практика обхваща и държави членки на Европейския съюз и утвърждава осигуряването на своевременна възможност задържаният да се свърже с близките си като гаранция за спазване на основни права по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (в този смисъл Boyle and Rice v. the United Kingdom; Golder v. the United Kingdom; Silver and Others v. the United Kingdom,; Szuluk v. the United Kingdom; A.B. v. the Netherlands; Davison v. the United Kingdom; Lebois v . Bulgariа). Правото на уведомяване на трети лица за задържането е уредено и в Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент, и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане (Директива 2013/48/ЕС). Директивата дава възможност да се въвежда временна дерогация от правата, които тя гарантира.
Същевременно директивата изисква държавите „да определят в националното си право основанията и критериите за всяка временна дерогация“ и „следва да използват тези временни дерогации в ограничен брой случаи“ (съображение 38 от Директива 2013/48/ЕС). Въпреки че ЗИД НК въвежда в българското законодателство тази директива, в него не се съдържат посочените гаранции. При задържаните пълнолетни употребеното понятие „конкретно лице“ дава възможност да не бъде уведомявано до 48 часа семейството на задържания (§ 7, т. 5, б. „в“ относно чл. 63, ал. 9 НПК). Без да е очертан кръгът на престъпленията, за които може да се прилага това ограничение, то става приложимо в нелимитиран брой случаи. Освен това липсва задължение компетентните органи, когато отлагат уведомяването на конкретно лице, „първо да преценят дали друго трето лице, посочено от заподозрения или обвиняемия, би могло да бъде уведомено за задържането му“ (съображение 35 от Директива 2013/48/ЕС). По този начин приетата уредба не гарантира, че няма да има случаи, в които никой от близките не е уведомен за задържането.
Уважаеми народни представители, Въз основа на изложените мотиви упражнявам правото си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане § 7, т. 5, б. „в“ и т. 19 от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет на 13 декември 2018 г.
Част от разпоредбите на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИД НК) са насочени именно към тези права. Тяхната значимост е извън съмнение и именно поради това не мога да споделя подхода на законодателя към въвежданите ограничения на правото за уведомяване на трето лице при задържане. Тези ограничения се съдържат в § 7, т. 5, б. „в“ и т. 19 от ЗИД НК, с които се създават съответно ал. 9 в чл. 63 и ал. 5 в чл. 386 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)