Отец Боян Саръев: Да се смирим и да мислим за Рождество, а не за ядене, пиене и пазар!

Какво правят политиците за засилване устоите на църквата в този опасен за света и нашата религия момент?

Но свещенниците са „пчеличките, които ще носят мед”, а всички християни общо сме църквата, тя не е собственост само на духовниците, а и на миряните.

Защо хората напоследък говорят само за Коледа, а не за Рождество? Защо комерсиализират този светъл християнски празник? Помагат ли политиците ни за укрепване на устоите на християнството и на църквата в тези размирни и смутни времена? На тези и още въпроси отговори в свой коментар пред „Новини.бг.” отец Боян Саръев. Той е роден в семейство на мюсюлмани, но приема християнската вяра. Председател е на Движението за християнство и прогрес „Свети Йоан Предтеча“,известен е още като като Кръстителят на Родопите.

А на Рождество се роди нашият Бог. На рожден ден се дарява на рожденника – нашият Господ Исус Христос! Нека ние да му дадем сърцата си, а той да поеме греховете ни и да ни спаси! Нека да се смирим и да мислим за духовното начало на този светъл християнски празник!

В последно време хората говорят предимно за Коледа като комерс, търговия, пазар, ядене и пиене, а не за Рождество, поради липса на познание на вярата, на познаване на духовността на християнството и православието. От друга страна, за съжаление, светът все повече се комерсиализира, става все по-материален и пресметлив. Хората не се интересуват от душевността и духовността, от религията. Това се случва не само в България, а навсякъде. Човечеството вече гледа да угажда само на плътта си, на стомаха си.

Иска ми се българите да проумеят, че в православието и християнството няма такова нещо като „Коледа”, това е езически ритуал в 7-ото божество на славяните от езическия им живот. За съжаление днес тази дата е само повод да се яде, пие и да се разменят подаръци.

Малко са хората, които се грижат за душата си, за вярата си, за духовността си. Нужно е да си чист по сърце, да не си високомерен, да си високообразован, много чел и знаещ за учението на Исуса Христа. Който отпие от чашата на познанието, на дъното ще открие Бог.

Нямаме политици, които да мислят държавнически, които да помагат на църквата. Мераклии за власт има много, изобилстват онези, които се стремят да се докопат до държавния казан, до общата баница. Нашите политици мислят само за избори, за властта, как да влязат в нея, за да лапат, но не и за народа. Мислят единствено за себе си. Аз съм окончателно и безвъзвратно разочарован от тях. Не казвам, че ние, духовиците, сме цъфнали и вързали, но все пак всеки свещенник в своята енория, според силите си, се опитва да прави добри неща.

По принцип духовната култура на едно общество трябва да се отглежда. Като се започне най-напред от семейството, от децата. Чак тогава ще може да се мисли правилно и разумно. Сега ние сме поставили всичко наопаки и чакаме наготово всичко от държавата.

Това е напълно поправимо и е възможно в началото да бъде поставено духовното мислене, ако хората се взрат в себе си. Ако повярват в Царството Божие и неговата правда и, че после всичко ще ни бъде въздадено. Бог е творъцът на всичко видимо и невидимо. „Каква полза, ако придобиете всичко, но погубите всичко останало” – казва нашият Бог.

Църквите в бившите соцдържави бяха подтиснати и смачкани от тоталитарните режими в тях. Хората, които посещаваха храмовете бяха преследвани и това даде неминуемо отражение. Погледнете клира - от 15 митрополити и 15-те са били вербовани от бившата Държавна сигурност /ДС/. Какво са правили, дали са донасяли, не можем да знаем и обобщим, но позорът си остава. Поне един от тях да се беше съпротивлявал, ама няма такъв. Все пак ние трябва да подхождаме с разбиране и към тези неща. Църквата ни все още е ранена, не може да си върши задълженията със замах. Но храмовете по места вече започват да „дишат”. На повечето места бяха ремонтирани, има служения, има живот. Светият синод няма да свърши цялата работа, той е ръководен орган, означава събрание, където трябва да се вземат общи решения.