Вижте колко струва една кутия цигари в България спрямо другите страни от ЕС

За да бъдат по-ясно откроени ефектите от акцизната политика върху цигарите в рамките на ЕС, последните месеци ИПИ изследва и ценовата достъпност във всички страни-членки на Съюза, както и еластичността на търсенето на цигари в България.

Според авторите това е първото подобно изследване от приемането на България в ЕС през 2007 г.

Средната цена на цигарите в България е с 25-30 на сто по-ниска от тази в новите страни-членки и наполовина спрямо средните цени за ЕС (без Великобритания и Ирландия). Това показват данни от анализ на ценовата еластичност и достъпност на тютюневите продукти в България в рамките на общата европейска акцизна политика на Института за пазарна икономика, получен днес в БТА.

Анализът е част от проект на Института под мотото "По правилата", чиято основна цел е подобряване на водените политики и преодоляване на институционални и регулаторни слабости, които са предпоставка за незаконна търговия с тютюневи изделия в страната. Докладът обхваща периода 2007-2018 г., като коментира и наскоро проведената обществена консултация на Европейската комисия върху облагането на тютюневите изделия в ЕС.

В средносрочен план, дори и без поставянето на нова цел в европейската директива, дискусията за плавно покачване на акцизите върху цигарите най-вероятно ще продължи, смятат от Института. Новите страни-членки, в т.ч. и България, следва да се придържат към политика, която от една страна да залага на предвидимост и постепенност в акцизните промени, а от друга да отчита промяната в доходите на гражданите. Това означава да се предприема покачване на акцизите най-вече в добрите години, когато нарастващите доходи могат да притъпят негативните ефекти от евентуалната загуба на ценова достъпност, се препоръчва в анализа.

Дискусията за евентуалните промени в европейската акцизна рамка, в т.ч. и проведената консултация от ЕК, показва ясно обществените нагласи за обвързване на целите на европейската политика не толкова с номиналното изравняване на облагането в отделните страни, колкото с установяването на общи дефиниции, предпазването на общественото здраве и ограничаването на незаконната търговия, отбелязват авторите на анализа. Според тях това означава, че въпросите за достъпността на цените и еластичността на търсенето са определящи за поведението на пушачите, в т.ч. обръщането им към незаконни алтернативи. Общата дискусия към момента говори по-скоро за запазване на основната рамка, което, в условията на продължаващ ръст на европейските икономики (според последните прогнози), би следвало да подобрява ценовата достъпност и да потиска незаконния пазар.

Изводите за новите страни-членки и конкретно за България разкриват, че през последните 3-4 години на практика има възстановяване на ценовата достъпност на цигарите въпреки покачването на акцизите. Това е ограничило незаконния пазар и е донесло стабилни приходи в бюджета. В анализа се изтъква, че през 2018 г. облагането с акциз и ДДС на тютюневите изделия ще донесе близо 3 млрд. лв. на хазната. През 2019 г. в България не са предвидени промени в акцизната тежест, което означава, че ценовата достъпност на цигарите допълнително ще се подобри спрямо очаквания ръст на икономиката.

Като цяло в рамките на ЕС-28 за последните 10 години се наблюдава влошаване на ценовата достъпност на цигарите, като най-отчетливо това се проявява в новите-страни членки, както и в южните държави - Португалия, Испания, Франция, Италия и Гърция, се изтъква в анализа. След 2015 г. обаче има обръщане на тенденцията, като в някои страни ценовата достъпност на цигарите се подобрява въпреки покачването на акцизите. Такъв е случаят и в България, където се наблюдава ясна тенденция за подобряване на ценовата достъпност в последните 3-4 години в резултат на добрия икономически растеж.

Прегледът на ценовата достъпност на цигарите в ЕС ясно показва, че достъпността е доста по-ниска в новите страни-членки и конкретно в България, въпреки по-ниските цени на цигарите. Според три различни методологически подхода за изчисляване на достъпността на цигарите ценовата им достъпност в България е 1,6-1,7 пъти по-негативна спрямо средните нива за ЕС. През 2018 г. с разполагаемия нетен дневен доход на човек от населението в България могат да се купят 5,8 кутии цигари, докато с разполагаемия доход в ЕС-28 могат да се купят 9,3 кутии цигари. Това са съответно 17,1 на сто от дневния разполагаем доход в България и 10,8 на сто от този в ЕС.

Предходен анализ на ИПИ показва, че незаконната търговия на цигари в България е донесла приходи на криминалния свят между 2,5 млрд. лв. до 3,5 млрд. лв. за периода 2007-2016 г. Макар към момента нивата на незаконната търговия на цигари да са относително ниски - в рамките на 5-6 на сто от пазара, криминалните приходи от тази дейност не са за пренебрегване, като се оценяват на 100-140 млн. лв. за 2017 г., изтъкват авторите на анализа.

Според социологическо проучване на Института и "Алфа Рисърч" сред 5200 пушачи в България през март-април 2018 г. за потребителското поведение при евентуално покачване на цената на цигарите, при неголямо покачване на цените най-вероятно потреблението ще се свие по-малко, но при по-рязък ценови скок ще предизвика по-сериозна реакция от потребителите. Видима е разликата в еластичността между по-богати и по-бедни, както и между работещи и пенсионери - хората с по-високи доходи и работещите реагират по-слабо на хипотетични покачвания на цените спрямо тези с по-ниски доходи и пенсионерите. Последното показва, че различията в социалния статус и дохода водят до различно поведение и следва да се взимат предвид при провеждането на акцизната политика, изтъкват авторите на анализа.

Що се отнася до еластичността на търсенето, изчисленията на Института показват, че тя е сравнително висока в България. По-високата еластичност означава, че потребителите реагират осезаемо на промени в достъпността на цигарите, като при загуба на достъпност ограничават своето потребление, но и търсят по-евтини алтернативи, в т.ч. незаконни продукти. Макар цените на цигарите да са се удвоили през последните десет години, достъпността на цигарите, отчитайки и нарастването на доходите, се е свила далеч по-малко - с 29 на сто. В същия период потреблението на легални цигари е спаднало с 27,6 на сто.