– Аз съм бил в близки отношения с тях, да, винаги съм бил добре дошъл и в „Бояна”, и на Русалка, смятам, че живееха добре, повече от добре.
– Да, с това също е запозната прокуратурата... Единственото учудване за мен е как един човек може да изхарчи 190 хил. лв. за един ден.
– За нищо, не е за да нещо да се купи, така.
– Изцяло от скрап. Всичко, което се преценеше, не от мен, защото не съм техническо лице, че няма да се използва и че не е изгодно да се използва в новото евентуално производство, което ще се направи, се режеше на скрап.
– По негови сметки, да, имало е случаи, макар че е предмет на разследване на Специализираната прокуратура и тя ще си свърши нещата по този въпрос.
– Просто решение за момента.
– Фирмите, които влизаха, ги е определял г-н Банев.
6 години по-късно Баневи са обвинени за пране на над 1 милиард лева. Главният счетоводител е категоричен, че по негово време в завода не са се държали големи наличности – всичко се е превеждало по банков път по указани от Баневи сметки.
– А той за какво харчеше парите?
– За какво?
– Защо?
– Кой дирижираше това разграбване и тази продажба за скрап?
– Към този момент от какво идваха приходите на Полимери?
– Но това не са сметките на „Полимери”?
– Често ли големи суми отиваха по негови сметки и как ставаше?
За фалита на дружеството и банковите сметки на семейство Баневи разказа пред камерата на БТВ бившият главен счетоводител на „Полимери” Галин Стоянов.
В деня на ареста в Ница на семейство Баневи Галин Стоянов дава обяснения пред българската прокуратура.
Дружеството е обявено в несъстоятелност през 2012 г. заради дълг към Електроенергийния системен оператор в размер на 36 хил. лв. Галин Стоянов твърди, парите са били налични и е можело да се платят, но г-жа Банева е казала: "Не, няма да ги платим"
На въпроса дали е хазарт той кима утвърдително. Галин Стоянов казва, че по негово време пари за заплати на работниците не са отивали за лични нужди на семейството.
Счетоводителят няма категоричен отговор умишлено ли Николай Банев съсипва завода.
Той е главен счетоводител на фалиралата фирма между 2011 – 2013 г. – периодът, в който заводът спира работа. И всичко се разпродава.
Баневи обмисляли да съдят държавата. „Миналата година г-жа Банева искаше да води дело в Страсбург за 25 млн. евро. Имахме такъв разговор и аз казах, че на мен малко в кръга на шегата го казах, че ми се струват малко. И на следващото обаждане тя ме попита 250 млн. добре ли ти се струва?", разказва още гл. счетоводител.
)