Около 62 процента от младите българи във възрастовата категория 15-29 години, или близо две трети от младото поколение у нас в тези възрастови граници, живее в пренаселени жилищни условия, показват данни от анализ на Евростат за жилищните условия в страните от ЕС през 2017 г.
Като цяло в пренаселени жилища живеят общо около 17 на сто от домакинствата в ЕС-28, отчита европейската статистика.
На другия полюс по този показател са били Румъния - 65 процента, България - 62 процента, Унгария - 57 процента, Хърватия - 55 процента , Полша и Латвия - по 50 процента и др.
Най-нисък е бил делът на младите европейци на възраст 15-29 години, които живеят в пренаселени жилища в Малта - едва 4 на сто, в Кипър и Ирландия - по 6 на сто, в Белгия - 8 на сто, в Холандия и Испания - по 10 на сто и др.
Около 27 процента от младите европейци на възраст 15-29 години или 1 от всеки 4 жители на ЕС в тази възрастова категория, са били принудени да живеят в пренаселени жилища, показват данните на Евростат.
Пренаселеността на жилищата у нас като цяло е била по-висока в градовете - 48 на сто, в сравнение със селските райони, където пренаселеността е била 33 на сто.
Само в столицата и областта незаетите жилища са около 200 хиляди, в Бургас - около 120 хиляди, във Варна - 80 хиляди и т.н.
Сред тях: Словакия, Латвия, Полша, Хърватия, Унгария, България и Румъния са имали данни за повече от половината от младото население, което е живяло в пренаселени домакинства.
Средният показател за наличието на тежки жилищни условия за младите европейци в ЕС е бил 27 на сто. Пред нас по този показател се нарежда единствено Румъния, където 65 на сто от младежите там на възраст 15-29 г. живеят в условия на пренаселеност.
Тоест, близо една четвърт от държавите-членки, са имали процент на пренаселване за младите хора през 2017 г., който е бил по-висок от средния за ЕС /27 на сто/.
В градските райони у нас има незаети около 650 хиляди жилища - 25 процента от жилищния фонд в градовете, а в селските райони - около 580 хиляди или 43 на сто от жилищата в селата. Тази статистика включва както вилни имоти, които не се ползват целогодишно, така и необитаеми с години имоти, които обаче имат собственици.
На този фон съществува и друга диспропорция - у нас има около 3,9 милиона жилищни единици /по данни на НСИ/, но домакинствата у нас, които са около 3 милиона - обитават 2,7 милиона жилища, тоест съществува огромен жилищен излишък от близо 1,2 милиона жилища.
Най-засегнати от нивата на пренаселеност са били домакинствата, които живеят в риск от бедност - 50 на сто от българите с ниски доходи са страдали и от липса на нормални жилищни условия. Децата и тийнейджърите в подобни домакинства са били още по-потърпевши откъм нормални жилищни условия - 80 на сто от подрастващите в условия на риск от бедност са страдали и от липса на нормални жилищни условия.
Освен това по данни на НСИ, у нас около 1 милион домакинства живеят в жилища, които се споделят от повече от едно семейство, тоест в едно жилище съжителстват няколко поколения, като в големите градски центрове приблизително 6-8 човека живеят в двустаен апартамент от 60 квадратни метра.
Според показателите на Евростат, човек се счита за пребиваващ в пренаселено домакинство, ако домакинството не разполага с минимален брой стаи, които да съберат под един покрив следните варианти: по една стая за домакинство, по една стая за лице над 18 години, по една стая за две деца под 12 години, както и по една стая за две лица от един и същи пол между 12-17 години, уточнява анализът на Евростат.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)