ЕП ще призове отново за приемането на България и Румъния в Шенген

Европейският парламент ще обсъди днес и ще приеме утре нова резолюция, в която призовава за приемането на България и на Румъния в Шенген, съобщи БТА.

Евродепутатите се очаква да подкрепят доклад на своя колега Сергей Станишев, в който се отбелязва, че двете страни от седем години са изпълнили изцяло съществуващите изисквания. Уточнява се, че това е петата поредна резолюция на ЕП по този въпрос. В документа се посочва, че още през 2011 г. Съветът на ЕС е отчел пълната готовност на двете държави да бъдат приети с всички граници (въздушни, морски и сухопътни). Допълва се, че съответното европейско законодателство не предвижда определянето на различни срокове за премахването на проверките по вътрешните сухопътни, морски и въздушни граници. В доклада се уточнява, че всички страни, приети досега в Шенген, са влизали едновременно с всички видове граници.

Евродепутатите ще настояват цифровото образование да разглежда въпросите за хигиената, безопасността, защитата на данните и медийната грамотност онлайн. Според тях това ще помогне на децата да бъдат критични, активни граждани, потребители на интернет и създатели на демократично цифрово общество, да вземат информирани решения, да разпознават и противодействат на опасностите в интернет, като дезинформацията, тормоза и злоупотребата с лични данни. ЕП ще препоръча в училище да бъде въведено образование за киберсигурност. В документа ще бъде отчетено, че постепенната цифровизация на труда ще доведе до изчезването на много професии и до повишаване на безработицата.

Запазването на проверките по вътрешните граници за България и Румъния има отрицателно въздействие върху износа и вноса от и към двете държави, както и върху превозите от и до някои от най-големите пристанища в Южна Европа, пише в доклада. Това означава загуба на ползи и увеличаване на разходите. Оценки показват, че повторното въвеждане на гранични проверки в ЕС води между 50 милиона и 20 милиарда евро еднократни разходи и два милиарда евро годишни оперативни разходи, се допълва в документа.

Записано е, че отлагането на решението за приемането на България и Румъния въвежда изкуствено разделение в ЕС и допринася за възхода на популизма и национализма в цяла Европа. Предвижда се ЕП настоятелно да призове във възможно най-кратък срок Съветът на ЕС да вземе незабавно решение за премахването на проверките по вътрешните сухопътни, морски и въздушни граници на България и Румъния.

Според авторите на доклада е необходимо данните за тероризъм да бъдат споделяни между службите по подразбиране с автоматично въвеждане в общоевропейската система. Предлага се в разследванията на терористични случаи да участват европейски експерти. Друго предложение е в еврозоната да бъде въведена обща система за проследяване на финансирането на тероризма и тя да бъде скачена със съответната система на САЩ.

Според парламентарната комисия е необходим по-съгласуван и целенасочен подход за справяне с тази заплаха. Предлага се да бъде създаден нов център на ЕС за предотвратяване на радикализацията. Комисията е на мнение, че доброволните мерки за противодействието на радикализацията онлайн са изчерпани, затова се отправя призив ЕК да представи законодателно предложение, с което доставчиците на услуги онлайн да бъдат задължени да премахват изцяло терористичното съдържание в срок от един час (от мига на постъпване на искането от службите за сигурност).

Също утре евродепутатите ще обсъдят препоръките на специалната парламентарна комисия за тероризма. В доклад на парламентарната комисия се отбелязва, че над 90 на сто от гражданите подкрепят обмена на данни между европейските служби за сигурност. Отчита се, че радикализацията представлява сериозна заплаха за ЕС и е предизвикана основно от съдържание в социалните медии, появява се на основата на лични контакти и заради проповедници на омраза. Друго място, благоприятстващо радикализацията, са затворите, се допълва в документа.

Утре ЕП ще приеме резолюция, свързана с цифровизацията на образованието. В доклада се посочва, че 44 на сто от гражданите на ЕС на възраст между 16 и 74 години нямат основни цифрови умения, а 19 на сто нямат никакви цифрови умения. Отчита се, че се наблюдават съществени разлики в данните за различните държави в ЕС и това поражда видими обществени различия. В документа се отбелязва, че прекалената употреба на електронни устройства вреди на здравето, защото води до безсъние, застоял живот и пристрастяване. ЕП ще призове стратегиите за цифрово обучение да отчитат изследванията на отрицателните последици, които ранното използване на електроника може да има върху развитието на мозъка на децата.