Критика като удари с лопата по главата

Но, проблемът не е в това, че тя и подобните на нея агресивно си просят внимание в безконтролния интернет. А в това, че някои с охота ги поощряват, без да си дават сметка, че така умножават лъжата.

Сега е подхванала да громи общинския съвет, както става ясно от линка по-горе. Вероятно сама е решила, че е наясно и с делата там, защото очевидно се смята за компетентна по всички въпроси, както се казва в онзи анекдот – от ракети до ми.... .

„Да критикувам - значи да докажа на автора, че той не е направил това така, както аз бих направил, ако можех”. Казал го е чешкият журналист, писател, философ Карел Чапек.

Пореден повод за тези тъжни размисли ми дават различни изявления на хора, които не са специалисти в някоя /или пък в никоя?/ област, ама са винаги готови да дават акъл, когато никой не им го иска или да громят в мрежата с убийствени коментари, удобно скрити и анонимни.

Примерно вчера тук цитирахме поста на една госпожа, която се оказва, че с еднаква страст и хъс громи както театрални постановки, така и общински дела. В предаване на БНТ неотдавна същата наговори куп отрицателни неща за току- що излязлата тогава постановка „Бащата” с участието на Владимир Пенев в главната роля.

Разгеле думите й нямаха никакъв ефект, защото до днес този спектакъл пълни залата в Народния театър, хората го харесват значи. Обаче госпожата, наред с всички измислени кусури, които му приписа, се чудеше в ефир аджеба, защо пиесата поставя проблема с деменцията, ама не дава решението му?!

У нас критиката обичайно е като удар с лопата по главата на отсъстващия критикуван. Така са правели и преди години от страниците на партийните издания – все давали непоискан акъл и съвети. Примерно учат орача кога да оре и копача кога да копае. За съжаление и в условията на демокрация три десетилетия по-късно промяна в манталитета няма.