Ако търсиш тъпотия, тъпотия намираш, защо си изненадан?

В един момент в главата ми зазвуча: „Кен Ли-и-и-и-и тулибу дибу даучу“. Не знам що така.

Ето къде се намираме. Честито! Европейският съюз ни бил виновен, политиците, американците, евреите, арабите, извънземните, световният заговор, всички, но не и ние самите – средновековните селяни.

И са прави. Има.

Казваш, че не слушаш/толерираш/приемаш начина на живот „чалга“ и точка. Пуснеш ли вируса и за малко, той се разпространява. Или имаш диария, или нямаш, няма среден вариант.

Кен лий,
тулибу дибу даучу.
Кен ли,
Кен ли межу мо.
Кен ли,
тулибу дибу даучу.
Кен ли,
Кен ли межу мо.

Не е като да положат страшно усилие, да „газят през трупове“ (както споменахме), но после след тях да останат красиви картини или красива музика… нещо.

Ние (обществото) гледаме, залепени за телевизора, риалити шоу, което показва как някакви хора ядат, спят и се карат помежду си. Сериозно? Това? Не е ли нещо, което, по принцип, гледаме всеки ден по цял ден? Нарича се „живот“.

Сега мнозина от вас четат това и си мислят: „защо ме занимавате с това, няма ли по-важни неща?“

След като минах през това преживяване, започнах да ровя из интернет, за да видя какво има по темата ВИП Брадър. Нещо, което сега оценявам като грешка…

Да-а-а...човек и добре да живее, ВИП Брадър го застига. Е, наложи ми се да слушам ВИП Брадър и нещо в мозъка ми се пречупи. Но можеше да бъде и по-зле, можеше да ми се наложи да го ГЛЕДАМ.

Гледаме, залепени за телевизора, докато около нас светът се срива; държавата ни хвърчи из време-пространството почти на автопилот; един президент лобира пред Европа да не пречи на доставките на газ на една страна большая, докато същата страна большая залива Европа с тролове за хибридна война и промивка на мозъците (след малко ще изпълзят и с коментарите си под този текст, дайте им само малко време); а една компания монополист, също идващата от тая страна большая, ни дере по 5 кожи с цените си; а армия от популисти в и извън Парламента, облечени във власт, ни казват колко е вреден ЕС, че трябва да го напуснем и да се върнем във времената на мутрите и безхаберието, само и само да се докопат до още власт и пари…

Да говорим ли какво се случва по света? И как планетата ни лека полека се превръща в радиоактивно опитно поле на алчните, за сметка на мълчаливите. Тоест за наша сметка. Ние сме мълчаливите. Мълчим си, защото имаме по-важни неща за правене – ВИП Брадър, например.

Но и друго си имаме: преди години (не много) на централна улица в новата част на Созопол видях „атракция“ – човек, заключен в дървени пранги… срещу определена сума (мисля че 5 лв.) ти дават няколко домата, които да хвърляш по него. Човекът беше очевидно много беден, вероятно бездомник, домъкнат отнякъде, и не изглеждаше умствено стабилен. Представяте ли си картинката? И имаше хора, които се възползваха от това „забавление“ и го замеряха с домати. Млади мъже, доказващи нещо на половинките си, които вяло ги наблюдаваха и им обръщаха внимание, колкото да не заспят.

Но ние – обществото – им се радваме. Върнахме еволюцията на собствените си мозъци поне хилядолетие назад. Честито! Стигнахме до нивото на онези хора, които някога са се забавлявали с публични екзекуции, бичуване, пранги, замеряне с боклук, пребиване на гърбавите по улиците – които са гледали един друг вид унижение за удоволствие. Там сме и ние. Честито! Това последното си го имаме – един ли два ли бяха случаите на пребити бездомници. За удоволствие.

Но пък се замислих – ВИПовете не сме си ги внесли от чужбина, те са си наши, част от нас са. Мисъл, от която ми настръхна косата. Също както и политиците – те също са представителна извадка на обществото ни, част от нас са. Те са „ние“ и ние сме „те“. Всеки ден масово българите псуват „крадливата пасмина“ в Парламента, корумпираните, изловените с ръцете в кацата с меда, но всяка седмица аз, по някакъв повод, чувам някой замечтано да казва: „Е-ех, ако можеше и мен някой така да ме корумпира…“ В нормалните страни корумпираните ги презират, тук им завиждат. Явно българите смятат, че това е единственият начин за успех в живота. Е, рано или късно някой от тези „мечтатели“ се докопва до власт и си сбъдва мечтата. Те са едни от нас. Това означава, че ние – като общество, сме такива. И онези са ни ВИПовете…

Оказах се на място, на което „Брадъра“ дънеше от съседната стая и не се усетих навреме какво така ме дразни, докато не оставих всичко, с което се занимавах и тогава го чух… нещото. Нещото, което звучеше като скандал на бабички на пазар. Които и да са били тези ВИП жени, които го предизвикваха, да знаят, че спокойно могат да направят пари с няколко аудио-файла – записи на гласовете им, които да се използват от ЦРУ в Гуантанамо при разпити на заподозрени, след като забраниха изтезанията с вода.

Още един пример: един „изпълнител“, чието име се римува с Моджорджано, стана известен с упоритото си присъствие в онлайн средата, въпреки крещящата си липса на талант и невероятното си умение да пренебрегва хорските подигравки. И изведнъж от „жалък“ се превърна в известна персона. Певец. Направен такъв от тълпата, жадна за елементарно първично забавление, ниво трети клас. Въпросният е „звезда“, защото се правеше на посмешище.

Самата тема на кавгата беше зациклила на „Ти не можеш да ми казваш аз как да се държа и как да говоря, ясно ли ти е?!“ и „Ти си много зле“. Вариациите не бяха богати, повтаряше се едно и също – като пияна муха, която се опитва да мине през стъкло и се бута безкрайно в една и съща точка. Беше като скапано китайско мъчение да го слушаш. Интересното е, че има хора, които доброволно си го причиняват пред телевизорите.

След като споменах „Кен Лий“, да се върнем на този феномен и да ви попитам: някой спомня ли си годината, в която се появи това нещо? Предаването, от което изпълзя? Спомня ли си някой кой беше победител тогава в онзи формат, кой беше в журито? Не, нали? Но всички си спомнят излагацията „Кен Лий“.

Тези ВИПове са клоуни, но не от талантливите клоуни, които правят изкуство и пълнят душата с радост, като покойния Робин Уилямс, например, който е гений на комедията. Те са счупени души и мозъци, съществуващи само за собственото си удоволствие и успех, готови да минат и през трупове, ако трябва, за да го достигнат, а след тях не остава нищичко за околните, нищо положително.

Чалгата ви залива? Оплаквате се? Ами сменете програмата. Тая в главата ви. Няма закон, който да ви задължава да я приемате – като музика или като начин на мислене и живот. Докато си казвате: „Аз, по принцип не слушам чалга, но…“, все ще е така. Те не са ВИПове, защото сами са се докарали до тоя статут. Вие ги направихте такива, не мрънкайте. Няма „но“ в истинското изречение.